Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– Това означава, че си едър и силен.

Усмивката на Джак се разшири.

– Но пък си дебел и тромав и едва ли можеш да пробягаш повече от десет метра, без да припаднеш!

Дебелакът я зяпна и усмивката му се стопи.

Мишел се извърна към Тайлър.

– Той не е едър като теб, но пък е пъргав и жилав. Тренира плуване, значи притежава отлична издръжливост. Ако се сбиеш с него и не го повалиш още с първия удар, ще започне да танцува около теб и бързо ще те изтощи. И ръката си няма да можеш да вдигнеш. А баща му, когото наричате страхливец, служи в специалните части. Когато се стигне до ръкопашен бой, тези хора са извънземни. Може би си мислите, че ММА бойците са върхът, но те няма да издържат и един рунд срещу тюлен или рейнджър. Освен това командосите от специалните части няма да ви ступат, а направо ще ви ликвидират. Бас държа, че бащата на Тайлър го е научил на едно-друго… – Тя погледна Тайлър, който се беше втренчил в Джак. – Струва ми се, че в момента е готов да ти откъсне главата. – Помълча за момент, а след това се обърна към Джак и подхвърли: – Защо не се разберете само двамата? Ако някой от твоите приятелчета направи опит да ти помогне, ще си има работа с мен. Тук трябва да ви предупредя, че макар да съм жена, знам как да се бия!

Джак и Тайлър продължаваха да се гледат намръщено. В крайна сметка Джак беше този, който отмести очи и промърмори:

– Майната му; няма да развалям отбора, за да наритам задника на някакъв нещастник!

След тези думи им обърна гръб и се върна при съучениците си.

Двамата останаха да гледат след тях.

– Благодаря ти – рече след известно време Тайлър.

– Е, ти нямаше нужда от мен – сви рамене Мишел. – Ако бяхте само двамата, със сигурност щеше да му видиш сметката.

– Наистина ли мислиш така?

– Ти имаш хъс, Тайлър. А онзи има само шкембе.

– Всъщност какво правиш тук? – попита той.

– Аз те докарах, нали? Е, сега идвам да те прибера.

– Имам други планове.

– Какви по-точно?

– Няма значение. Просто други.

– Вече обсъдихме този въпрос. За момента е най-добре да бъдем заедно.

– Но аз не искам.

– Какво се промени оттогава досега? – внимателно го погледна тя, после зърна телефона в ръката му и всичко ѝ стана ясно. – Кога получи отговор от баща ти?

– Просто ме остави на мира!

– Няма как да стане.

– В такъв случай аз изчезвам – отвърна той и понечи да си тръгне, но тя го хвана за ръката.

– Нека набързо ти обясня някои неща, Тайлър. Тази сутрин ние с Шон отидохме да проверим една улика, която открих в дома ти. Тя ни отведе в мотел, който фалшивата ти майка е използвала за тайна квартира.

– Какво?!

– Няма значение. Докато бяхме там, някой залепи за вратата пресовка взривен материал, най-вероятно семтекс. Ако не беше бързата реакция на Шон, сега нямаше да съм тук и онези момчета щяха да ти сритат задника. По-голямата част от мотела беше разрушена, но за щастие, без жертви.

– Бомба?

– Да, бомба. И тъй, кога получи отговор от баща ти?

– Видях съобщението му малко преди обед.

– Какво пише?

– Нищо особено – отвърна Тайлър и заби поглед в краката си.

– Никак не те бива да лъжеш.

– Не лъжа!

– Окей, но защо не ми кажеш, след като не е нищо особено?

– Защо Джийн се е нуждаела от още една квартира?

– Вече ти казахме, че тя и баща ти най-вероятно изобщо не са били женени.

– Не съм забравил. Казахте, че я е довел у дома, за да не бъда сам, докато го няма. Още ли сте на това мнение?

– Да, но малко го коригирахме. Според нас тя е била внедрена.

– Внедрена?

– Допускаме, че е работила за хората, които са заложили капан на баща ти. Точно това е причината да изчезне. Уплашила се е, че ние отново поемаме случая. Междувременно е получавала пощата си на адреса на мотела. Отидохме да го проверим, но не открихме нищо с изключение на опасността да загинем от насилствена смърт.

– Но за кого всъщност е работила? Едва ли за армията.

– И ние мислим така, но армията със сигурност е замесена. По всяка вероятност има и други фактори, които са провалили мисията на баща ти.

– Значи вярвате, че той е на страната на добрите? – проясни се лицето на Тайлър.

– Да – кимна тя. – Вече започваме да се убеждаваме в това.

– Но той наистина е добър!

– Въпреки че те е излъгал? Забрави ли, че му беше доста ядосан?

– Обстоятелствата са го принудили. Работил е за страната ни.

– Ела да отидем при Шон. Той също би желал да го чуе.

– Не искам да ходя никъде с теб – отсече Тайлър. – Колко пъти трябва да ти го казвам?