Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

След няколко часа самолетът се приземи във Флорида. Колата, която го чакаше, бързо напусна града, в който беше кацнал. Не след дълго спряха пред къща, която приличаше на истински палат. Но Грант не се впечатли от импозантната архитектура и разкошната градина. Те бяха твърде пищни за вкуса му, най-вече изобилието от розови и тюркоазени багри и статуите, достойни за музей.

Той слезе от колата и изкачи широкото мраморно стълбище към главния вход. Вратата се отвори още щом докосна месинговото чукало. На прага застана мъж в черна ливрея, чиято работа се състоеше в това да посреща гостите – твърде архаична длъжност за двайсет и първи век. Гранд бе сигурен, че му плащат добре, за да я възроди.

Погледът му небрежно се плъзна по маслените платна, подредени професионално на високите стени с красиви гипсови корнизи. Прекрасната гледка към океана също не прикова вниманието му. Нито великолепните мебели или безумно скъпите ориенталски килими, по които стъпваше.

Мъжът в ливрея го въведе в просторна стая с дървена ламперия, която някога трябва да бе помещавала библиотека, но сега по високите лавици нямаше и една книга. Върху тях бяха подредени колекции от стари преспапиета, монети, часовници и влакчета. Вратата меко щракна зад гърба му. Мъжът явно се беше оттеглил към някое от онези помещения, където служителите като него стояха в паузите между посрещане на гостите. Вероятно щеше да запълва времето си с лъскане на сребърни прибори, помисли си Грант, а след това го забрави.

Отпуска се на креслото, което му посочи домакинът, очакващ го в стаята. И от тук гледката към Атлантическия океан беше възхитителна.

Домакинът се казваше Ейвъри Мелтън. Преди трийсетина години беше наследил малко състояние, което бе успял да увеличи хилядократно чрез упорит труд, безпощадност, макар да прибягваше рядко до нея, и подкупи, към които прибягваше често. Той беше на шейсет и четири години, но изглеждаше по-стар. Може би защото прекарваше много време на игрището си за голф, изложен на безмилостните лъчи на слънцето. Като работниците, които поддържаха това игрище. В това отношение природата нямаше любимци.

Беше висок около метър и седемдесет и пет, с малко коремче и заоблени рамене. Но очите му бяха бистри, а умът му – още по-бистър. Този човек беше бизнесмен с разностранни интереси и без никакви скрупули. Разполагаше с продукти и услуги за продан, за които му трябваха купувачи. В конкретния случай такъв се явяваше Грант, който нямаше намерение да усложнява нещата.

– Добре ли мина полетът? – попита Мелтън.

– Ако самолетът се приземи на колелата си, винаги е минал добре – отвърна Грант.

– Парите?

Грант извади от куфарчето си лист хартия и го побутна по лъскавия плот на писалището. Никой от двамата не би използвал нещо толкова примитивно като пачки банкноти е ластичета. Мелтън пое листа и го разгледа.

Беше банково уведомление за превод на двайсет милиона долара по една от сметките на Мелтън. Той кимна. Не се усмихна. Това беше бизнес. През цялото време боравеше с подобни суми. Някои по-малки, други по-големи.

– Преводът вече е потвърден по телефона от моята банка, но не е зле да имам и нещо черно на бяло – промърмори той. – Аз съм от старата школа и не използвам компютри.

Грант кимна и зачака. Парите бяха платени, но това беше само половината от сделката. Той се нуждаеше от другата половина.

Мелтън отключи едно чекмедже на писалището си и извади бележник с твърди корици. Разтвори го, хвърли поглед върху първата страница и го подаде на Грант.

– Всичко е вътре – каза Мелтън. – Кодовете и останалите детайли. Достатъчно е вашите хора да вкарат кодовете и ще имате на свое разположение спътника "МелАЗ". – Показалецът му се вдигна предупредително. – Но само за уговореното време. След това отново е мой, кодовете няма да са валидни повече и вашият достъп ще бъде прекратен.

– Ясно.

– АЗ е изключително мощен спътник и тежи два тона, а създаването, изстрелването му в орбита и поддръжката му струват над един милиард долара. Остават му още петнайсет години пълноценен живот. Разбира се, аз съм доволен, че ви вземам парите, но съм длъжен да ви кажа, че в Космоса има още много спътници, които разполагат със свободен капацитет и са по-евтини. Освен това не е нужно да наемате цялата платформа. На някои от нашите птички са качени по пет хиляди наематели. Те печелят много, но предварителните им разходи са огромни. Това се отнася и за вас. За да направите пари, трябва да имате търпение. Аз също.