Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

Остана в багажника само за миг. Вече можеше да се изправи, тъй като капакът беше изчезнал . Това ѝ помогна да подготви мощните си бедра за решителния тласък, който трябваше да ги изкара на повърхността. Багажникът се издигаше на около шейсет сантиметра над дъното на реката. Това означаваше, че им оставят някъде около седем метра.

Краката ѝ се оттласнаха нагоре, ръцете ѝ загребаха с широк замах. Усещаше, че и президентът прави същото някъде под нея, но неговите движения не бяха толкова силни.

Седемте метра станаха шест, после пет. Мишел усети как ръцете и краката ѝ започват да се схващат от студ, а и от усилията да тегли след себе си един доста тежък мъж.

Петте метра станаха четири… три. Над главата ѝ започна да просветва.

Направи още един мощен тласък, опитвайки се да не мисли за дробовете си, които заплашваха да се пръснат.

Трите метра намаляха до по-малко от два. Главата ѝ пулсираше толкова силно, че тя се уплаши да не ѝ се спука някоя вена. Освен това усети как президентът изведнъж натежава. Беше спрял да рита и вече я теглеше обратно към дъното.

Събрала последните си сили, тя продължи нагоре. Тласък с бедрата, замах с ръцете… Може и да умра, но ще дам всичко от себе си, каза си тя. Както по време на Олимпиадата. Екипът не беше успял да спечели златните медали, но все пак получи сребърните. И чувството пак беше страхотно. Е, тази вечер второто място не я задоволяваше. Трябваше ѝ златото.

Два метра, метър, петдесет сантиметра. Последен мощен тласък с крака и главата ѝ изскочи на повърхността. Светкавично сграбчи края на въжето и започна да го дърпа с всичките сили, които ѝ бяха останали. Усилието я върна обратно под водата, но в замяна на това отпуснатото тяло на президента се стрелна покрай нея и главата му изскочи на повърхността. Той се закашля и повърна.

После се появиха чифт невероятно силни ръце, които ги сграбчиха и двамата. Тялото на Мишел почти напусна водата от мощното дърпане нагоре. Извърна глава и зърна един от водолазите на сантиметри от себе си. Друг чифт ръце я вдигнаха като перце и внимателно я пуснаха в спасителната лодка.

Миг по-късно до нея се озова и президентът Коул. Тя изплю известно количество вода, напълни дробовете си с въздух и седна на страничния борд.

– Господин президент? Добре ли сте?

Коул направи опит да заеме седнало положение, но двамата парамедици, застанали на колене, внимателно го бутнаха обратно. Той се остави в ръцете им.

– Мястото в личната ми охрана ви е гарантирано, госпожице Максуел – изрече дрезгаво той. – Можете да го заемете, когато пожелаете.

Мишел усети затопленото одеяло върху раменете си, отпусна се назад, затвори очи и се усмихна.

Е, все пак успях да се повозя на Звяра, каза си тя.

Шон и Мишел приеха благодарностите на страната си за спасяването на нейния лидер от сигурна смърт на скромна церемония в Белия дом. По щастливо стечение на обстоятелствата нападението срещу президента Джон Коул се оказа фактор за сплотяване на хората около него. Дори най-непримиримите му политически противници престанаха да настояват за разследване и импийчмънт.

След церемонията Коул отиде да стисне ръката на Шон, поздравявайки го за бързата реакция и ценните съвети, които беше дал на Мишел. После, нарушавайки протокола, той пристъпи към младата жена и я прегърна сърдечно. Госпожа Коул прегърна и нея, и Шон.

– Благодаря – едновременно промълвиха президентът и Първата дама.

На церемонията присъстваха Литълфийлд и Маккини. Двамата агенти получиха официална похвала за работата си по разкриването на заговора за убийството на държавния глава и евентуалното въвличане на Съединените щати в нова война.

От друга страна обаче, арестуваните похитители продължаваха да мълчат. А бригадата, наета за разчистване на старата радиостанция, изобщо нямаше представа какво изнася. Или поне такава беше позицията им. Милиардът евро, или това, което беше останало от него, все още липсваше. И най-важното – Алън Грант продължаваше да е на свобода.

След приключването на церемонията Шон и Мишел се насочиха към лендкрузъра.

– С костюм изглеждаш много добре – подхвърли тя. – Би трябвало по-често да се обличаш така.

– Достатъчно ми беше в Сикрет Сървис – поклати глава той и се усмихна. – Бойната ми униформа беше костюм конфекция от "Брукс Брадърс", вратовръзка и тъмни очила. Но през останалата част от живота си ще се нося по-лежерно.