– Информацията за присъствието на президента на официално събитие във Вирджиния я имаше в медиите – каза Шон. – Но Грант не е могъл да знае кога кортежът му ще напусне града. Освен ако не е използвал цяла мрежа съгледвачи.
– Но без вътрешна информация той би научил за събитието в самия ден, не по-рано – възрази Мишел. – Пътуването на президента не беше чак толкова широко отразено, най-малко пък маршрутът, който ще избере. В същото време Грант със сигурност е разполагал с няколко опции, избирайки за нападението най-добрата от тях.
– Все пак би могъл да се сдобие с маршрута от някого. Но този човек няма как да е същият, който му е подал информация за мисията в Афганистан.
– Аз продължавам да мисля, че това е бил Дан Маршал – заяви Мишел. – Той все пак е тъст на Грант Не твърдя, че го е направил умишлено. Може би Грант е използвал и други източници. А след като е толкова добър, че е успял да хакне президентския спътник, нищо не му е коствало да хакне и компютъра на Маршал в Пентагона.
– Само ако е бил предварително убеден, че ще получи нещо – възрази Едгар. – И друг път се е случвало някой да хакне Пентагона, но специалистите там бързо разбират това.
– Добре, да приемем, че си прав – колебливо кимна Мишел. – В такъв случай какво правим сега? Върху кого ще се концентрираме? Дали пак да не отскочим до къщата на Тревър Дженкинс?
– ФБР вече я е преровило от пода до тавана – поклати глава Шон. – А аз силно се съмнявам, че той ще се върне у дома за чифт чисто бельо. Вероятно вече е във Венецуела, на път окончателно да изчезне. Не е проблем с неговия дял от един милиард евро.
– Все пак едно такова посещение няма да ни навреди – каза Мишел. – Освен ако нямаш по-добра идея...
– Знаех, че ще го кажеш – усмихна се Шон.
– В такъв случай да вървим на лов – скочи на крака тя и бръкна в джоба си за ключовете на колата.
Насочиха се към къщата на Дженкинс. Навън вече беше тъмно, а вятърът се усилваше. Небето обещаваше нов проливен дъжд съвсем скоро. Мишел леко потръпна и се извърна към Шон.
– Така и не ти благодарих както трябва – каза тя.
– За какво? – попита той заинтригувано.
– Ох, не знам вече. Може би защото ми спаси живота?
– Ти сама си спаси живота, Мишел. Аз само ти предложих как да го направиш.
– Човек като теб трудно приема комплименти.
– Добре че този път не те наръгаха с нож. Удавянето беше единствената ти заплаха.
– Пак ли ще ми се цупиш?
Шон въздъхна и направи несполучлив опит да се усмихне.
– Вече сме водили този разговор – каза тя.
– И никога не сме стигали до някакво решение.
– Защото няма решение, ако продължаваме да се занимаваме с тази работа. Между другото, спокойно можеш да забравиш предложението си ти да продължиш сам, а аз да пека курабийки.
– Не съм ти предлагал да печеш курабийки.
– И слава богу, защото не ме бива. Ти обичаш да се въртиш в кухнята.
Той понечи да отговори, но погледна през страничното стъкло и стреснато промърмори:
– По дяволите!
– Какво има? – попита Мишел.
– Помниш ли, че когато наблюдавахме къщата на Саут, имах чувството, че вече сме били там?
– Да, само че не помнеше защо и кога.
– Е, сега си спомних. Искрено се надявам да съм сбъркал.
– Нещо свързано с Грант?
– Не, става въпрос за изтичането на информация.
При тези думи Шон измъкна телефона си и набра някакъв номер.
– Едгар, обажда се Шон. Ще можеш ли да направиш още едно последно хакване тази вечер? – Изчака отговора и кимна. – В Пентагона. Сега чуй какво ми трябва...
***
Изтекоха два часа, преди Едгар да се обади с отговорите, които очакваше Шон. Като бонус беше успял да събере и малко допълнителна информация за въпросния човек.
– Хората трябва да крият далеч по-старателно следите си в мрежата – промърмори Едгар. – Просто вече не са достатъчни два прокси сървъра, три фиктивни айпи адреса, изфабрикувано дигитално сливане в Хонконг и програма за битово разпръскване на информацията, произволно движеща се по информационните потоци с реасемблация на платформа в Дубай.
– Не мисля, че те разбрах, Едгар – потърка слепоочията си Шон. – Всъщност изобщо не схващам за какво говориш, но имам един въпрос: възможно ли е да стигнат до теб?
– Аз съм окей – отвърна Едгар. – Нали знаеш, че националната сигурност...
– … е над всичко – довърши вместо него Шон, прекъсна връзката и се извърна към Мишел.
– От намръщената ти физиономия разбирам, че желанието ти не е било изпълнено – отбеляза тя. – Но по принцип беше прав...
Читать дальше