Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– Освен когато получаваш това, надявам се – каза Мишел и вдигна медала, с който ги бяха наградили.

– Освен тогава – кимна той. – Как се чувстваш след инжекциите?

Мишел и президентът бяха подложени на интензивно лечение с антибиотици, част от които под формата на инжекции. Това беше задължително, тъй като и двамата бяха погълнали известно количество речна вода: Сега Потомак беше доста по-чиста в сравнение с преди двайсетина години, когато беше едва ли не радиоактивна, но все пак не беше препоръчително човек да пие от нея.

– Задникът ми е малко по-добре, ако това имаш предвид – направи гримаса тя. – Но нека спрем дотук.

Качиха се в джипа.

– Исках да те попитам нещо… – започна тя.

– Казвай.

– Откъде ти дойде идеята да взривим кислородните бутилки, за да се измъкнем? Не вярвам ти и колегите ти от президентската охрана да сте тренирали такъв вариант...

– Не сме, разбира се – отвърна Шон, докато си слагаше колана. – Еър Форс Едно разполага със система за кацане на вода, но не и Звяра.

– Откъде тогава?

– Защо не приемем, че всичко е било дело на проницателния ми мозък, който е в състояние да намери светкавично решение на всяка критична ситуация?

Мишел щракна колана си и запали двигателя.

– Не ме карай да използвам физическа сила, Шон.

– Добре, ще ти кажа – отстъпи той. – Но не бива да го споделяш с никого. – Малка пауза, после: – Заимствах идеята от "Челюсти"...

– От "Челюсти"?! – възкликна тя и се облегна на кормилото.

– Да, от филма. Рой Шайдър играе шериф на малко градче, който се оказва сам в океана и срещу него връхлита акула… Но тя е захапала една кислородна бутилка, която се е намирала в потънала лодка на гмуркачи, а пък Шайдър има пистолет. Той стреля, улучва бутилката – и бум, няма акула.

– Тоест, вместо да съм в моргата, аз съм тук и разговарям с теб благодарение на фантазията на Спилбърг?

– Ами как да ти кажа… Когато гледах филма за пръв път, тази сцена доста ме впечатли.

– И слава богу – потупа го по рамото тя.

Пътуваха мълчаливо чак до покрайнините на града.

– А какво ще стане със Сам Уинго? – попита тя.

– Нищо. Те знаят, че е невинен, защото са го натопили. Знаят, че синът му е бил отвлечен, за да си държи устата затворена. Този човек заслужава медал, по дяволите! И военните са наясно с това! Всичко около него ще бъде наред, а Тайлър просто получи баща си обратно.

– Аз мисля, че Коул е много щастлив от своето оцеляване, още повече че скандалът около липсващите евро затихна, поне засега...

– Такива неща се случват постоянно. Достатъчно е да се появи по-важната новина. Помниш ли случая с Чандра Леви и конгресмена, когото обвиняваха за нейното убийство?

– Не го помня.

– Както и повечето хора – кимна Шон. – Това беше най-големият скандал, докато малко след това не настъпи Единайсети септември.

– Значи липсващото късче от мозайката е...

– Алън Грант, разбира се – отвърна той. – Вече са разпитали жена му, но по думите на Литълфийлд тя била толкова смаяна, колкото всички останали. За наша радост, вината му е категорично доказана.

– А Дан Маршал, който вероятно е бил негов партньор и го е снабдявал с поверителна информация?

– Той също е дал показания. Но за разлика от дъщеря му на него му предстоят още доста разпити.

– От ченгетата?

– Да. Но и от нас.

– Какво?!

– Бяхме наети да свършим конкретна работа, Мишел. А по мое мнение все още не сме я свършили.

– Аз пък си мислех, че този случай изобщо не ти беше по вкуса.

– Постепенно ме завладя – призна Шон. – Освен това никога не оставам безучастен, когато някой се опитва да убие президента… – Обърна се, погледна я в очите и добави: – Или теб...

– Значи отиваме при Маршал?

– Да. Но първо искам да поговоря с Едгар.

– Той успя да разкрие начина, по който Грант е хакнал спътника, управляващ Звяра.

– Знам. В онази стара радиостанция са открили супермодерно оборудване. Готов съм да се обзаложа, че част от еврото са били похарчени именно за него. И за наемането на спътника, разбира се. Наемодателят е разпознал Грант по снимка. Разбира се, той не е имал никаква представа защо го наема.

– Значи трябва да проверява клиентите си по-добре.

– Бас държа, че Грант не е бил сам. Задължително е използвал хора със сериозни компютърни умения. В момента ФБР проверява всички хакери, които могат да направят подобно нещо.

– Най-вероятно отдавна са изчезнали – каза Мишел.

– Права си – призна Шон. – Но се надявам да открият Грант. Именно той е прострелял Кати. Тя също го разпозна по снимка. А това означава, че изобщо не е имал намерение да освобождава децата.