Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– Защо? – остро попита Грант.

– Защото по пътя се приближава цяла кавалкада черни джипове. Според мен това е Отрядът за бързо реагиране.

– Махай се от там, Тревър! – изкрещя Грант. – Веднага изчезвай!

Той изключи телефона. Паниката в душата му рязко нарасна.

Толкоз по въпроса с дискретното изтегляне. Бяха успели да разбият черупката му.

Но целта беше постигната въпреки всичко.

Президентът беше мъртъв. Баща му беше отмъстен. Нищо че реализираше своите планове цели двайсет и пет години по-късно. Важното беше, че успя.

Най-после.

Мишел накара президента да се прехвърли на предната седалка – разбира се, след като смъкна телата на агентите на пода. После му заповяда да свали тънката бронежилетка, която във водата би означавала сигурна смъртна присъда.

В ръцете си държеше бойна пушка "Ремингтън", която измъкна от специалното отделение до шофьорската седалка. Шон ѝ беше казал за нея. Тя беше важна част от плана за измъкване, който предстоеше да изпълни.

Отново беше свалила задната облегалка, за да получи достъп до багажника. И беше обяснила на президента какво се готви да направи. Той прие плана без забележки, съзнавайки, че това е единственият им шанс за оцеляване. Но от изражението на лицето му не беше трудно да се разбере какво си мисли.

Тя беше млада и силна, в отлична физическа форма.

Докато той беше мъж на средна възраст с вече оформено шкембе, който трудно можеше да се нарече готов за предстоящото изпитание, въпреки че вероятно тренираше по малко.

Мишел беше отчела всичко това, след като прие идеята на Шон, подкрепяйки я със собствени решения. В главата ѝ непрекъснато се въртяха действията, които трябваше да изпълнят след малко. Разполагаха с осветление, тъй като засега акумулаторите на Звяра бяха сухи. Но в момента, в който спасителната операция стартираше, всичко наоколо щеше да потъне в мрак. По тази причина тя се опитваше да запечата в паметта си всяко предстоящо действие от напускането на лимузината до излизането на повърхността на реката.

На това място дълбочината беше точно седем метра и половина. На пръв поглед не беше много, но когато трябва да задържиш дъха си и да се бориш с налягането, за да стигнеш до повърхността, подобно разстояние несъмнено ще ти се стори цяла миля. Особено след като трябва да влачиш и друг човек със себе си.

Тя огледа Коул. Под седалката вече беше открила ролката здраво въже и сигналното фенерче, за които я беше информирал Шон. Уви единия край на въжето около кръста на президента, а другият завърза за колана си. Умишлено скъси разстоянието помежду им, защото всяко оплитане в процеса на напускането на колата щеше да бъде фатално. Отключи багажника, но капакът остана плътно затворен поради налягането на водата.

Слава богу, че не беше залостен с помощта на поредната електронна щуротия.

– Сър – започна тя. – В момента на изстрела осветлението ще изгасне, а водата ще нахлуе в купето. Поемете си въздух три пъти поред и задръжте последния. Аз ще се придвижа напред и нагоре. Когато напуснем колата, вие започвате да ритате с крака и да загребвате с ръце. Поемаме директно нагоре. През цялото време ще бъда до вас. Няма да позволя да умрете. Разбрахте ли ме?

Той кимна. По челото му бяха избили ситни капчици пот.

– Добре.

Мишел прикрепи фенерчето към челото си. Слава богу, че беше оборудвано с ластична лента. Надяваше се, че е пригодено да свети и под вода.

Вдигна пушката и се прицели.

– Ще броя до три. Едно… Две… Три!

Куршумът улучи едната от кислородните бутилки, която се взриви. Блесна ярко оранжево кълбо. Резервоарът за гориво беше защитен с дебела броня. Освен това беше почти пълен и изпарения почти липсваха. Звяра беше проектиран така, че да издържи външна атака дори с РПГ, но създателите му изобщо не бяха помислили за експлозия на кислородна бутилка вътре в него.

Капакът на багажника излетя нагоре и водата нахлу в купето.

Мишел захвърли пушката и се стрелна напред, дърпайки президента след себе си. Главата ѝ влезе в съприкосновение с ледената вода. Фенерчето продължаваше да работи, макар и доста по-слабо. Но светлината все пак беше достатъчна.

Потомак беше известна с подводните си течения, но и тези на повърхността бяха силни. Неслучайно бройката на удавените беше тревожно висока. Но Мишел не беше лекомислен плувец, въпреки че отлично владееше основните стилове. Оттласна се с всички сили от вътрешността на купето, използвайки седалките и оборудването за ускоряване на движението.