Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– Предполагам, че ще ви разбера.

– Проверихме записите на охранителните камери на летището – обади се Мишел. – Видяхме те да тръгваш след един служител на "Херон Еър Сървис", който те отведе в седалището на "Виста Трейдинг".

Шон се огледа нервно.

– Чувствам се гол тук – промърмори той. – Защо не се преместим на друго място, за предпочитане с четири стени и врата, която се заключва?

Мишел разклати връзката с ключовете си и се усмихна на Уинго:

– Надявам се да не изоставаш.

Насочиха се към мотела, където бяха отседнали двамата партньори. Влязоха в стаята на Шон, който се настани на близкия стол, а Мишел – на леглото. Уинго остана прав до вратата.

– Слушаме те – обади се Шон.

– Повечето вече ви е известно.

– Но не и най-интересното – отвърна Мишел.

– Гледах новините, в които се споменава за Иран.

– Ти беше ли наясно, че това е част от мисията?

Уинго кимна.

– И как се чувстваше? – попита Мишел.

– Никак – сви рамене Уинго. – В работата на войника няма място за чувства. Освен това пожелах доброволно да се включа в нея и единствената ми грижа беше да я завърша успешно.

– Но не успя – констатира с равен глас Шон.

– Не е нужно да ми го напомняш! – враждебно го изгледа Уинго.

– "Виста"? – подхвърли Шон.

– Не знам много за тях. Тайлър намери някакъв сайт в Гугъл, но в него няма нищо.

– Може би все пак имат някаква връзка с "Херон Еър Сървис" – отбеляза Мишел.

– Връзката е човекът, когото проследих от "Херон" до "Виста" – кимна Уинго.

– А с какво привлече вниманието ти той?

– Беше в групата, която ме нападна в Афганистан. Помислих си, че една частна компания за товарни превози е много удобна за пренасяне на пари, особено ако теглото им надхвърля два тона. Освен това получих информация от един приятел в чужбина, според която "Херон" е участник в операцията. В общи линии това ме накара да им обърна внимание.

– Президентът на "Виста Трейдинг" се казва Алън Грант. Познаваш ли го?

– Не. Какъв е интересът му към всичко това?

– Вероятно личен, пробуден преди няколко десетилетия – отвърна Мишел.

На лицето на Уинго се изписа объркване.

– Това е дълга история – поясни Шон. – Но Грант може би търси лично отмъщение, което да осъществи, като използва този милиард.

– Ясно – бавно кимна Уинго. – Имате ли доказателства?

– Никакви – отвърна Мишел.

– А знаете ли каква е крайната му цел?

– Не – отвърна Шон. – Но ако тази цел изисква кражбата на един милиард евро и открити обвинения срещу САЩ, които могат да доведат до война или нови терористични атаки с много човешки жертви, човек не бива да я приема леко...

– Но как да ги спрем, каквото и да са намислили? – попита Уинго.

– Ако източникът на информацията за изчезналите пари и заговора за сваляне на иранското правителство е Грант или негов колега, това ни дава право да се обърнем към официалните власти. А те вече ще решат как и кога да нанесат решителния удар.

– Но откъде Грант може да е разбрал за парите?

– Току-що научихме, че Дан Маршал му е тъст.

– Заместник-министър Маршал? – възкликна Уинго.

– Същият.

– Знам със сигурност, че той е сред посветените в тайната мисия – каза Уинго. – Мислите, че работи с Грант, така ли?

– Нямам представа – рече Шон.

– А какво ще правим междувременно? Ще седим и ще чакаме да се случи нещо?

– Лично аз не обичам да чакам – промърмори Мишел.

– Тя е от момичетата, които първо сритват задници, а после мислят как да поемат отговорността – поясни Шон, с което си навлече отровен поглед от страна на партньорката си.

– Точно такива хора харесвам – одобрително се усмихна Уинго.

– Благодаря, че ми спаси живота в деня, когато се запознахме – усмихна му се в отговор тя. – Изобщо не бях забелязала онзи тип на дървото...

– Ръцете ти бяха заети – каза Уинго. – А според мен и ти спаси моя.

– Да оставим за по-късно взаимното потупване по раменете – нетърпеливо се намеси Шон. – Добре е да помислим за план, с който да извадим на светло Грант и да разберем намеренията му.

Телефонът на Уинго изпиука.

– Есемес от Тайлър – каза той и сведе очи към дисплея. – По дяволите!

– Какво има?

Вместо отговор Уинго набра кратко съобщение и натисна бутона за изпращане.

– Хайде! – изръмжа той. – Вдигни проклетия телефон!

Няколко секунди по-късно апаратът премина в режим гласова поща.

– Не мърдай от там, тръгваме! – каза в скоропоговорка Уинго. – Чакай ни да се появим, без да правиш нищо, ясно?