Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

Тайлър изпита чувството, че всеки миг ще повърне.

– Н-не… Лошо ли е?

– Зависи. Може да стане много лошо. А сега да вървим.

Пред мола ги чакаше черен джип със затъмнени стъкла, който потегли в момента, в който тримата се качиха.

Телефонът на Тайлър започна да вибрира в джоба му. Есемесът на баща му най-после си беше пробил път във виртуалното пространство, но той нямаше как да му отговори. Същото се отнасяше и за гласовата поща, до която беше прибягнал Сам Уинго.

Трийсет минути по-късно Шон, Мишел и Уинго се втурнаха в мола.

– Чакайте! – вдигна ръка Мишел. – да го направим като хората! Може би са използвали Тайлър като примамка за теб, Сам. И сега ни дебнат отнякъде.

– В претъпкан с хора мол? – възрази Уинго.

– Веднъж вече го направиха с нас – каза Шон. – На тези типове изобщо не им пука къде стрелят по теб и кой може да пострада.

Разпръснаха се и поеха към входа на "Старбъкс" – заведението, споменато в есемеса. Само няколко секунди им бяха достатъчни да се уверят, че никой от тийнейджърите не е там.

– Вече са ги пипнали – мрачно промълви Уинго.

– Все още не сме сигурни – каза Мишел.

– Сигурни сме и още как! – Уинго се опря на близката стена и похлупи с длан очите си. – Хванаха детето ми, да ги вземат мътните!

– Ще си го върнем, Сам – рече Шон и сложи ръка на рамото му. – Просто трябва да запазим спокойствие и да решим как.

– Не мога да мисля! Не и когато Тайлър е...

– Те точно това очакват от нас – прекъсна го Мишел.

– Нека продължим дискусията по-далече от това място – предложи Шон.

Върнаха се на паркинга и се качиха в джипа на Мишел. Шон зае пасажерската седалка и се обърна към Уинго, който седна отзад.

– Ако наистина са прибрали Тайлър, всеки момент ще потърсят контакт с теб и ще ти предложат сделка – каза той.

– Естествено – кимна Уинго. – Мен срещу Тайлър.

– И аз мисля, че офертата ще бъде такава.

– А ние ще я удовлетворим. Няма спор, че Тайлър ще бъде освободен, но ще поискаме да пуснат и Кати, ако все още я държат.

– Може би няма да се съгласят. Може би ви искат и двамата.

– Тайлър не знае нищо.

– Но те нямат гаранция. Вероятно се опасяват, че си споделил нещо с него.

– Виж какво, аз съм просто жертвеният агнец. Намеренията им са да изсипят цялата мръсотия на моята глава.

– Но не могат да бъдат сигурни какво ще се случи – поклати глава Шон. – Тайлър е застраховката им.

– Всъщност какво видя там, в Афганистан? – попита Мишел.

– Цял отряд въоръжени мъже, които размахваха карти на ЦРУ. Лидерът им се казва Тим Саймънс. Поне така пишеше на неговата карта. Обявиха, че има промяна в плановете и аз трябва да им предам товара.

– А как успя да се измъкнеш?

– Камионът беше зареден с експлозиви, а аз държах детонатора с натиснат бутон. Ако ме бяха застреляли, пръстът ми щеше да го освободи.

– И всичко да се взриви – кимна Шон. – Викат му "идиотското копче".

– Значи можеш да го разпознаеш? – попита Мишел. – Имам предвид Саймънс.

– Мога – кимна Уинго. – Но уведомих за това и прекия си командир.

– Полковник Леон Саут? – попита Шон.

– Да.

– Друго?

– Там имах един познат, който ми помогна да напусна Близкия изток и да се върна тук. Той ми каза, че може би има връзка между изчезналите пари и "Херон Еър Сървис". – Уинго замълча и изведнъж се плесна по бедрото. – Господи, как можах да забравя!

– Какво си забравил? – попита Мишел.

– Вече ви казах, че проследих онзи тип от "Херон" до Вашингтон, където той влезе в офисите на "Виста Трейдинг". Изчаках го навън и продължих да го следя. Но в един момент и за мен се лепна опашка. Едва успях да се измъкна, но онзи вече беше изчезнал.

– Тоест те знаят, че ги подозираш и си разкрил връзката между "Виста" и "Херон" – заключи Шон. – Това е напълно достатъчно да влезеш в черния им списък, Сам.

– Май е така – мрачно се съгласи Уинго.

Шон се извърна към Мишел.

– Не трябва ли да се обърнем към федералните? Може би хлапетата са отвлечени!

– Не, Шон! – ужасено го погледна Уинго. – Ако го направиш, те просто ще ги убият! Това не е обикновено отвличане. Залогът е много по-висок. Тези типове не се интересуват от пари за откуп. Те искат мен. Ти сам каза, че косвените жертви не означават нищо за тях.

– В такъв случай възниква въпросът какво правим, след като чуем исканията им.

– Трябва да сме сигурни, че когато се предам, Тайлър и Кати вече ще са свободни.

– Лесно е да се каже – поклати глава Мишел.