Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– А сега аз ще сваля твоята превръзка. Ще стане по-лесно, защото те виждам. Наклони глава към мен.

След по-малко от минута падна и превръзката на Кати.

Двамата се спогледаха, окуражени от тази малка победа.

– Сега трябва да се справим с въжетата – промърмори Тайлър.

– Трябва да опрем гръб в гръб – рече тя. – Имам силни пръсти и ще се опитам да развържа възела.

– Добре, но бавно. Страхувам се да не чуят стърженето на столовете по пода.

В крайна сметка успяха да обърнат столовете си така, че да бъдат гръб в гръб. Тайлър усети пръстите ѝ, които се вкопчиха във въжето.

– Възелът е доста стегнат, но мисля, че ще се справя – каза тя.

Така изтекоха трийсетина минути. Тайлър чуваше напрегнатото дишане на Кати, но в крайна сметка тя успя и ръцете му бяха свободни. Той се наведе и бързо развърза краката си, а след това се погрижи и за нея.

– А сега какво? – прошепна тя.

– Ще излезем оттам – махна към прозореца Тайлър. – Успеем ли, ще изчезнем в гората.

– Ами ако някой пази отвън?

Той запретна единия крачол на широките си панталони. Към глезена му беше закрепен малък флакон.

– Лютив спрей – поясни той. – Една параноична идея на баща ми, която може би ще ни свърши работа.

Поеха предпазливо към прозореца, тъй като дъските на пода бяха стари и проскърцваха издайнически.

Тайлър повдигна черния плат и надникна навън.

– Слава богу, че е тъмно – прошепна той.

Заключването беше съвсем елементарно. Отне му по-малко от минута да отвори прозореца, като внимаваше да не изскърца.

Прескочи перваза и се обърна да помогне на Кати.

За миг спряха на място и се огледаха. Пред къщата беше паркиран черен джип – същият, който беше взел Тайлър от паркинга на мола. Беше го запомнил, тъй като това беше последното, което видя, преди да бъде упоен.

– По всичко личи, че наоколо е гора – каза той.

– А сега някъде? – попита Кати.

– Хей!

Обърнаха се едновременно и видяха един мъж, застанал на верандата.

– Бягай, Кати! – изкрещя Тайлър.

Тя не чака втора покана и изчезна в мрака. Мъжът затрополи след нея, но Тайлър му препречи пътя и насочи флакона с лютив спрей в лицето му. Мъжът изкрещя, блъсна се в него и двамата се търколиха на земята, преплели ръце и крака. После Тайлър видя нещо и изведнъж престана да блъска и рита в опит да се освободи.

Кати не беше избягала.

До нея стоеше мъж, опрял пистолет в главата ѝ.

Тайлър моментално спря да се съпротивлява.

– Голяма грешка, момче – изръмжа Алън Грант. – Непростима грешка!

– Не я наранявай, моля те! – извика Тайлър.

Пистолетът гръмна.

– Изтекоха цели двайсет и четири часа! – каза напрегнато Сам Уинго.

– Така и предполагахме – спокойно отвърна Шон.

Все още бяха в мотела, където прекараха нощта в очакване на обаждане или есемес от Тайлър.

Мишел се беше облегнала на стената и наблюдаваше Уинго.

– Предупредихме те, че ще се опитат да ти скъсат нервите – каза тя.

– А вече знаем, че са отвлекли и Кати – добави Шон. – В новините споменаха и за нейното изчезване.

– Познавам добре семейството ѝ – мрачно въздъхна Уинго. – Майка ѝ служи във ВВС. Дори не искам да мисля какво означават ракетата и топките за тенис, зарязани на тротоара...

– Никой нищо не е чул – добави Мишел. – А това означава, че тези хора пипат професионално.

– Все пак има и добра новина – каза Шон. – Те знаят, че сме се срещнали, но нямат представа, че вече сме в един отбор. И със сигурност няма да очакват масивните подкрепления, които можем да поискаме по всяко време.

– Ще имаме много малко време за подготовка – предупреди Мишел. – Те със сигурност ще очакват да се появим веднага след като се обадят.

– Но как отново да преминем в настъпление? – попита Уинго. – Лично аз не обичам да изпълнявам чужди заповеди, особено когато става въпрос за детето ми.

– Въпреки това ще ни трябва време за подготовка – поклати глава Шон.

– Подготовка за какво? – изгледа го Уинго.

– За да се представим като агенти на Сикрет Сървис – отвърна Мишел.

– Аз служа в спецчастите. Ако се стигне до ръкопашен сблъсък, ние сме доста по-добри от вашите момчета.

– Да разбирам ли, че си харесвал всичките си колеги, с които си се сражавал рамо до рамо? – изгледа го Мишел.

– Естествено. Влизал съм в бой с решимостта да жертвам живота си за човека до мен.

– А случвало ли се е да поемеш куршум, насочен към някого, когото не харесваш? – попита Шон.