Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– Може би това е най-доброто при създалите се обстоятелства – подхвърли Мишел. – Не той е организирал схемата, Шон. По-скоро се е натъкнал на нея и тя е станала катализатор за онова, което прави.

– Алън Грант ли имаш предвид? – пожела да уточни Едгар.

– Точно него – кимна Шон. – Той е сключил споразумение с човек, който поддържа контакти с "Херон Еър Сървис". Сам Уинго следеше този човек и може чрез него да е стигнал до самия Грант.

– Но аз не открих връзка между "Виста" и "Херон" – обади се Едгар.

– Вероятно са я прикрили добре. Може да се окаже, че именно "Херон" е авиокомпанията, която е изнесла парите от Афганистан. Да не забравяме твърденията на Уинго, че товарът му е бил отнет от хора, легитимирали се като агенти на ЦРУ.

– Но парите може би не са стигнали до Иран – отбеляза Мишел.

– По-вероятно е да са се върнали тук.

– Може би става въпрос за добре замислен грабеж – погледна го Мишел. – Грант е зет на Маршал, който отговаря за тези пари. Може би той е споделил за операцията с Грант, който планира грабежа и свива един милиард евро.

– Ако не беше трагедията е родителите му, не бих си помислил за това. Но тук имаме един изключително силен мотив за отмъщение. Според мен не става въпрос само за един милиард евро. Защо ще подхвърля на Джордж Карлтън толкова много информация, ако нещата се свеждат само до обикновен грабеж? Според мен това е опит за дискредитиране на Коул и неговата администрация. А Грант едва ли се нуждае от тези пари, нали, Едгар?

– По всичко личи, че ръководи един изключително успешен бизнес е няколко сериозни клиента от държавния сектор. Къщата му струва около едни милион долара, а ипотеката е изплатена още преди три години. Притежава отличен кредитен портфейл, няма нито дългове, нито висящи дела. Позволих си да хакна дори данъчните му декларации, от които личи, че е сред най-големите данъкоплатци.

– Хакнал си Данъчната служба? – вдигна вежди Мишел. – Това не е ли забранено?

– Не съвсем. Разполагам с достатъчно пълномощия да проверявам каквото си пожелая. Националната сигурност е общовалиден пропуск. Просто използвах тази привилегия да свърша малко и от вашата работа...

– А пък ние се сдобихме с това – каза Шон и му подаде флашката, която извади от джоба си.

– Какво има на нея? – попита Едгар и бързо я вкара в слота.

– Имейлите от източника на блогъра. Надяваме се, че ще откриеш откъде са изпратени. Предполагам, че са взети съответните мерки за прикритие, но държим да стигнеш до изпращача – разбира се, ако това е възможно.

Едгар започна да чука по клавиатурата с бързината, с която очите му се местеха по монитора.

– Обичайните протоколи не действат – обяви той.

– Как разбра? – попита Мишел.

– Вече ги пробвах – отвърна лаконично Едгар.

Шон и Мишел се спогледаха.

– Според мен мозъчните му клетки не намаляват, а се увеличават всеки ден – прошепна Шон. – Може би взема от моите чрез осмоза или дявол знае какво...

– А ти знаеш ли какво е осмоза? – просъска в отговор тя.

– Знаех, докато бях в гимназията – прошепна той, извърна се към Едгар и вече с нормален глас подхвърли: – Ако успееш, ще ни уведомиш веднага, нали?

Малко по-късно си тръгнаха.

– Защо винаги се чувствам като глупак в негова компания? – оплака се Шон.

– Защото в сравнение с него сме точно такива.

Тя изведнъж се закова на място и Шон се блъсна в нея.

– Какво става, по дяволите?… – започна той, но в следващия миг проследи погледа ѝ и замръзна.

Изправен на тротоара на няколко крачки от тях, Сам Уинго ги гледаше втренчено.

– Теб човек трудно може да те открие – подхвърли Шон.

– Ето ме, тук съм – направи крачка напред Уинго.

– Виждам. Но как стана така, че си именно тук?

– Проследих ви. Но бъдете спокойни, нямате друга опашка.

– След като не сме те забелязали, значи си добър – кимна Шон. – Откъде ни проследи?

– От болницата. Тайлър ми каза за приятелката ти и аз организирах малката си засада именно там. Сикрет Сървис ли ви докараха?

– Да.

– Къде бяхте?

– Това е поверително.

Мишел огледа пространството зад Уинго.

– Къде е Тайлър?

– На сигурно място. Трябваше да проверя още някои неща, преди да го изведа от там.

– Тоест да се довериш на нас, нали?

– Нуждая се от помощ – призна Уинго. – Не ми се случва често, но Тайлър е на мнение, че вие сте чисти. По тази причина и аз мисля така.

– А как ще реагираш, ако ти кажа, че все още не знаем дали да ти вярваме? – попита Шон.