Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– Това ни е известно, Едгар – промълви Мишел. – Значи са го превърнали в изкупителна жертва и той е оставил Алън сирак...

– Макар че дойдох във Вашингтон след аферата "Иран-контра", все още помня какво пишеха вестниците за нея – рече Шок. – Но името Франклин Грант не ми е познато.

– Нямаше кой знае колко сведения за него. Публикациите се занимават с по-пикантни неща – отвърна Едгар и погледна към екрана. – Рейгън и най-високопоставените чиновници в неговата администрация. Оливър Норт и секретарката му. Мануел Нориега. Явно името Франклин Грант просто е потънало някъде сред пластовете на историята.

– Но единствено той плаща най-високата цена, така ли? – подхвърли Мишел.

– Доколкото си спомням, голяма част от документите по делото просто изчезват по време на разследването – каза Шон. – До съд стигат съвсем малко хора, присъди получават още по-малко. Един от тях е тогавашният министър на отбраната. После и тези присъди са намалени или обжалвани, а единиците, които остават в сила, са отменени от следващата администрация. Мисля, че Норт влиза в затвора, но по-късно и неговата присъда е отменена.

– Всъщност го осъждат условно, а по време на пробацията върши някаква общественополезна дейност – уточни Едгар. – По-късно свалят всички обвинения срещу него.

– Значи само Франклин Грант опира пешкира – рече Шон.

– Може би е имал угризения на съвестта въпреки активното си участие в операцията – подхвърли Мишел.

– Или просто е бил по-честен от останалите. По-важното обаче е, че това би могло да е съвсем основателен мотив Алън Грант да организира случващото се в момента.

– Признавам, че съм била твърде млада, за да вникна в същността на аферата "Иран-контра" – отбеляза Мишел. – Какво всъщност се е случило?

– Аз бях достатъчно възрастен, но мисля, че Едгар ще ти обясни по-добре, просто защото току-що се е ровил по темата. На мен детайлите ми се губят...

– Масивна загуба на мозъчни клетки – тъжно го погледна Едгар.

Мишел се закашля, за да прикрие смеха си.

– Виж какво! – засегна се Шон. – Мисля, че губя съвсем малко за човек на моята възраст!

– Трябва да пиеш лекарства – посъветва го с искрена загриженост Едгар. – Познавам и някои добри специалисти в тази област.

Този път Мишел не се сдържа и прихна.

– Да преминем на "Иран-контра", става ли? – каза нетърпеливо Шон. – Няма смисъл да си губим времето с моите мозъчни гънки!

Едгар кимна и се облегна назад.

– Звучи сложно, но на практика е било съвсем просто – започна той. – Всичко започва с опитите да бъдат освободени група американски заложници, държани от една радикална групировка, свързана с Иран. Според първоначалните планове Израел трябва да достави известно количество оръжия на Иран, след което САЩ да им ги възстанови и да си получи парите за тях. Но нещата бързо се превръщат в директен пазарлък "оръжие срещу заложници" въпреки закона, който забранява продажбата на оръжие за Иран. После плановете отново се променят: оръжието се продава на Иран чрез посредник, а част от получените пари се използват за финансиране на контрите в Никарагуа. Нещата са организирани така, че Мануел Нориега и неговата Панамска отбранителна армия да подпомогнат свалянето на сандинисткото правителство в Никарагуа, което не храни топли чувства към нас. Но Конгресът вече е приел закон, който забранява на специалните служби да оказват подкрепа на контрите. По тази причина въпросните служби се опитват да заобиколят забраната, като едновременно с това доставят известно количество оръжие на Иран, за да бъдат освободени нашите заложници там.

– И ти наричаш всичко това съвсем просто?! – възкликна Мишел.

– Ами да – скромно отвърна Едгар.

– Просто е, доколкото позволява на политиците да правят каквото си искат – уточни Шон. – Но в един момент се оказва, че Нориега не ни е чак толкова добър приятел, колкото е изглеждало.

– Нормално – кимна Едгар. – Трябва ли да напомням, че преди да намразим Саддам Хюсеин, той също ни се водеше приятел?

– Спрете ме, ако някога реша да се кандидатирам за президент – направи гримаса Мишел.

– Защото ще станеш диктатор – добави Шон, погледна я и продължи: – Толкова по въпроса за "Иран-контра" през осемдесетте. Сега обаче имаме източника на Джордж Карлтън, който твърди, че правителството ни се опитва да финансира иранските бунтовници чрез изкупуване на афганистански мак, за да могат те да се снабдят с оръжие за свалянето на режима. Нещата не са едни и същи.