Дейвид Балдачи - Част от секундата

Тя го изгледа с вбесяващо спокойствие.

— Не съм взимала пистолета ти. И не знам някой да го е правил. Нямам никакви сведения по въпроса. Просто ще трябва да ми повярваш на честна дума.

— Какво облекчение.

— Никога не съм казвала, че още работя в службите. Ти просто го предположи.

— Но и не каза, че си напуснала! — повиши глас Кинг.

— Не си ме питал! — отвърна тя със същия тон и добави: — И не беше всичко възможно.

Кинг се обърка.

— Какво?

— Ти каза, че съм направила всичко възможно, за да те съблазня. Много повече мога за твое сведение.

Двамата се облегнаха назад, останали без дъх, а навярно и без думи.

— Добре — каза след малко Кинг, — не знам каква игра си играеш с мен, но щом си решила, продължавай. Няма да вляза в затвора за убийството на Дженингс, защото не съм го извършил.

— Нито пък аз, и не се опитвам да те натопя. Какъв би бил моят мотив?

— Е, ако знаех, нямаше да съм тук, нали? — Кинг се изправи. — Благодаря за кафето. Следващия път сложи по-малко цианкалий, от него получавам газове.

— Както вече ти казах; дойдох да те видя с определена цел — прекъсна го Джоун. Кинг я изгледа втренчено. — Но не стигнах дотам. Изглежда, срещата след толкова години ме стресна повече, отколкото предполагах.

— И каква беше целта?

— Да ти направя предложение. — Тя бързо добави: — Делово предложение.

— Например?

— Например Джон Бруно — отговори тя.

Очите му се присвиха.

— Какво общо имаш с един изчезнал кандидат-президент?

— Благодарение на мен фирмата бе наета от партията на Бруно, за да открие какво се е случило с него. Вместо обичайната тарифа сключих друго споразумение. Ще покриват служебните ни разходи, но приемаме много по-ниско дневно възнаграждение. Това обаче е свързано с една евентуално изгодна добавка.

— Каква? Ако намерите Бруно, да го задържите, а?

— Ако го намерим, ще получим няколко милиона долара. И тъй като аз осигурих сделката, а нашата фирма насърчава личната инициатива, при успех моят дял е шейсет на сто.

— Как точно го постигна?

— Е, както знаеш, имах доста добра кариера в службите. А откакто съм тук, доведох до успешна развръзка няколко много важни случая, включително спасяването на отвлечен топ мениджър от една от петстотинте компании в класацията на „Форчън“.

— Поздравления. Странно, че не съм чул за това.

— Е, ние предпочитаме да не се набиваме на очи. Пред широката публика имам предвид. За онези, които разбират обаче, нашата фирма е водеща в бранша.

— Милиони, а? Не знаех, че треторазредните кандидати разполагат с такива фондове.

— Голяма част от сумата е свързана със специална застраховка против подобни произшествия, а и жената на Бруно е наследила доста пари. Освен това кампанията му беше спонсорирана много щедро. И тъй като сега нямат кандидат, за когото да харчат парите, готови са да платят на мен, а аз не се дърпам.

— Но по случая на Бруно в момента се води федерално разследване.

— И какво от това? ФБР не е монополист в разкриването на престъпления. А хората на Бруно категорично не вярват на правителството. Ако случайно не си го прочел във вестниците, някои смятат, че техният кандидат е бил отвлечен от тайните служби.

— Същото говореха за мен и за Ритър. Днес звучи също толкова нелепо, колкото и тогава.

— Но пък за нас е великолепна възможност.

— За нас? И каква точно е моята роля във всичко това?

— Ако ми помогнеш да намеря Бруно, ще ти платя четирийсет процента от моя дял; сумата ще е седемцифрена.

— Не съм богат, но наистина не ми трябват пари, Джоун.

— На мен обаче ми трябват. Напуснах службите, преди да навъртя двайсет и пет години стаж, тъй че с пенсията съм малко прецакана. Тук съм от година, печеля добри пари и спестявам голямата част от тях, но не се забавлявам. В службите хвърлих труд колкото за четирийсетгодишна кариера. Виждам в бъдещето си бели плажове, катамаран и екзотични коктейли. Този случай ще ми помогне да го постигна. А ти може и да не се нуждаеш от пари, но трябва да ти се случи нещо хубаво. Поне веднъж вестниците да те представят като герой, а не като изкупителна жертва.

— Значи се заемаш и с медийния ми облик, а?

— Мисля, че трябва някой да се погрижи за това, Шон.

— Защо избра точно мен? Разполагаш с всички ресурси на фирмата.

— Повечето от опитните сътрудници са се вкиснали, задето докопах сделката, и не искат да работят с мен. Останалите са млади, твърде образовани и не са помирисвали истинския живот. През четвъртата си година в службите ти разби най-голямата фалшификаторска мрежа в северното полукълбо, като работеше самостоятелно, и то от затънтената провинция — оперативното бюро в Луивил, Кентъки. Точно такъв детективски талант ми е необходим. А и не е без значение, че живееш на два часа път от мястото, където отвлякоха Бруно.