Дейвид Балдачи - Част от секундата

Паркс сви рамене.

— Сега, като понатрупах годинки, вече не е чак толкова приятно. Направо си е като трън в задника. Или в коленете, бедрата, раменете — изобщо в цялата анатомия.

Кинг повдигна шишето бира.

— Да ви предложа ли, ако не сте на служба?

— Не, но с удоволствие ще запаля цигара. Все някак трябва да се преборя с тоя свеж планински въздух. Не знам как го издържате.

Паркс измъкна пурета от джоба на ризата си и я запали със седефена запалка, после щракна капачето.

— Хубава къща си имате.

— Благодаря.

Кинг се вгледа внимателно в Паркс. Ако водеше следствието за смъртта на Хауард Дженингс заедно с другите си задължения, значи беше зает човек и идването му тук имаше определена цел.

— Хубава адвокатска практика, хубава къща, хубаво градче. И един симпатичен човек, който работи усърдно и се старае да помогне на общината.

— Моля ви, почвам да се изчервявам.

Паркс кимна.

— Разбира се, в тая страна разни симпатични и преуспяващи хора непрекъснато вършат убийства, тъй че не давам пет пари за това. Лично аз не си падам по симпатичните момчета. За мен са слабаци.

— Невинаги съм бил толкова симпатичен. И всъщност не е нужно много, за да си възвърна старите грубиянски навици. Вече ги усещам как се надигат.

— Това е обнадеждаващо, но не разчитайте да се разнежа.

— А и как мога да бъда симпатичен човек? Нали с моето оръжие е извършено убийство.

— Да, така е.

— Искате ли да чуете теорията ми по този повод?

Паркс погледна часовника си.

— Дадено, ако отделите секунда, за да ми донесете една бира. Чудна работа, току-що ми свърши работното време.

Кинг донесе бутилка и му я подаде. Шерифът се облегна назад, вдигна крака на парапета и отпи глътка бира между две облачета тютюнев дим.

— И тъй, теорията ви за оръжието — напомни той, гледайки към залязващото слънце.

— Носех го със себе си по време на убийството. Според вас точно с този пистолет е убит Дженингс.

— Дотук май всичко се връзва — каза Паркс. — Всъщност мога още сега да ви щракна белезниците, ако искате.

— Е, след като аз не съм убил Дженингс, изглежда съвсем ясно, че в действителност оръжието не е било у мен.

Паркс рязко го стрелна с поглед.

— Променяте ли твърдението си?

— Не. През работната седмица не използвам пистолета. Държа го в сейф. Живея сам, тъй че невинаги заключвам сейфа.

— Много глупаво.

— Повярвайте ми, след тази история ще го държа в подземно хранилище.

— Продължавайте.

— Теория номер едно: някой открадва пистолета ми и оставя на негово място друг, който взимам със себе си на дежурство. Същият човек използва оръжието, за да убие Дженингс, връща го в касата и прибира заместителя. Теория номер две: използват друг пистолет, за да убият Дженингс, после го слагат в сейфа и той се превръща в оригиналното оръжие, с което проведоха балистичната експертиза.

— Серийният номер на оръжието е регистриран на ваше име.

— Тогава се връщаме към първия вариант.

— Значи твърдите, че преди доста време някой е взимал пистолета ви, защото е трябвало да му изработи точно копие. А после е разиграл трика с подмяната, за да изглежда, че вашето оръжие е убило Дженингс.

— Точно това твърдя.

— Искате да ме убедите, че един бивш таен агент не познава собствения си пистолет?

— Това е обикновен деветмилиметров пистолет, мистър Паркс. Масово производство. Не е някакъв натруфен музеен експонат с диаманти по дръжката. Взех го, когато станах доброволен помощник. Веднъж седмично го нося, без дори да го вадя от кобура, после забравям за него. Но който е правил копието, си разбира от работата, защото изглеждаше съвсем като моя — и по разпределение на тежестта, и като усет при хващане.

— И защо ще си прави толкова труд само за да ви натопи?

— Е, убийците често се опитват да натопят някого, нали? То си е част от изпълнението. Дженингс работеше за мен. Може би са очаквали хората да си помислят същото, което казахте преди малко — че съм убил Дженингс, защото е крал от мен или пък ме е хванал да мамя клиентите. Мотив, оръжие, липса на алиби. Смъртната присъда не ми мърда.

Паркс свали крака на пода и се приведе напред.

— Много интересно. А сега нека и аз да ви отвърна с една теория. Доста хора търсеха Дженингс, за да го убият. Точно затова беше включен в програмата. Може би вие сте знаели, че е от програмата, и сте го издали срещу тлъста пачка. А после поръчителят ви се е отплатил, като е използвал вашето оръжие и е прехвърлил цялата вина върху вас. — Паркс го изгледа втренчено. — Е, как ви се струва?