Дейвид Балдачи - Част от секундата

— Не, Джоун, пропусна да споменеш.

Тя седна на малкия кожен диван до едната стена и му направи знак да се настани до нея. На масичката отпред имаше сервиз за кафе. Докато Кинг сядаше, Джоун наля две чашки.

— Недей да си правиш труд за останалото — бъркани яйца, геврек… и дантелени бикини — добави язвително той. Много се изненада, когато тя се изчерви.

— Наистина се старая да прогоня това от спомените си — тихо каза Джоун.

Кинг отпи глътка кафе и се огледа.

— Хей, гледай само какъв кабинет! Имахме ли изобщо бюра в службите?

— Не, защото не ни трябваха. Или хвърчахме с коли като луди…

— Или стърчахме до премаляване — довърши той вместо нея. „Стърчене“ бе жаргонното название за охраняване на обект или човек.

Тя се облегна назад и също огледа кабинета.

— Приятно е, но обикновено не се задържам дълго тук. Най-често летя със самолет нанякъде.

— Е, поне ползваш частни или търговски компании. Военните самолети се отразяват зле на гръбнака, задника и стомаха. И на двама ни е дошло до гуша от тях.

— Имаш ли спомен от президентския самолет? — попита Джоун.

— Такова нещо не се забравя.

— Виж, той ми липсва.

— Но пък печелиш много.

— Вероятно и ти не си за оплакване.

Той се настани по-удобно и подпря чашката върху дланта си.

— Знам, че си заета, затова ще карам направо. Един помощник-шериф на име Джефърсън Паркс дойде да ме посети. Той вода разследването за Хауард Дженингс, убития свидетел от Програмата за защита на свидетели. Същият, който дойде да вземе пистолета ми, докато ти беше вкъщи.

Джоун явно се заинтересува.

— Джефърсън Паркс?

— Познаваш ли го?

— Името ми звучи познато. Значи са ти взели пистолета. Балистичната експертиза показа, че си чист, нали?

— Всъщност не, има пълно съвпадение. Хауард Дженингс е убит с моя пистолет.

На идване Кинг бе обмислил тези думи много внимателно, защото искаше да види как ще реагира Джоун. Тя едва не разля кафето си. Или беше наистина голяма актриса, или реагираше искрено.

— Не може да бъде — отсече тя.

— Същото казах и аз. Но за щастие и двамата с Паркс сме единодушни поне за едно — че някой може да е използвал за убийството моя пистолет, докато аз съм си мислил, че е у мен.

— Как?

Кинг накратко изложи своята теория за подмяната. Беше се колебал дали да не премълчи, но в крайна сметка реши, че не е чак толкова важно, а освен това искаше да види как би реагирала и на тази новина.

Джоун се замисли — според него по-дълго от необходимото.

— Това би означавало голям опит и отлично планиране — каза накрая тя.

— И достъп до къщата ми. Би трябвало да върнат пистолета в сейфа преди идването на полицията. Нали си спомняш онази сутрин, когато ти беше при мен.

Той допи кафето и си наля още една чашка, докато Джоун осмисляше чутото. Предложи и на нея, но тя отказа.

— Значи идваш да ми кажеш… че според теб аз съм те натопила? — попита тя.

— Казвам само едно: че някой го е направил и току-що ти обясних как вероятно е станало.

— Можеше да ми го кажеш по телефона.

— Да, можех, но ти ме посети и аз реших да ти върна визитата. Поне се обадих предварително.

— Не съм те натопила, Шон.

— Значи край на всичките ми беди. Ще се обадя на Паркс да му съобщя добрата новина.

— Знаеш ли, отива ти да се правиш на умник.

Той остави чашката и се приближи плътно до нея.

— Дай да ти го обясня с прости думи. В кабинета ми откриха труп на човек, убит с моя пистолет. Нямам алиби, а един адски печен шериф, който може и да приема донякъде теорията ми за подмяната, в никакъв случай не е убеден в невинността ми. И този човек няма да се просълзи, ако ме пъхнат на топло до края на дните ми или пък ме боднат със спринцовката, за да премина в отвъдното. Ти пък ме посещаваш изневиделица и кой знае защо, пропускаш да споменеш, че вече не работиш за тайните служби. Поднасяш хиляди извинения, държиш се мило и в крайна сметка те приютявам за една нощ. Правиш всичко възможно, за да ме съблазниш върху кухненската маса по причина, която все още не проумявам, но не мога да повярвам, че е свързано само с желанието да съживиш тръпка отпреди осем години. Докато плавам по езерото, ти оставаш сама в къщата и по някакъв тайнствен начин моят пистолет се оказва оръжие на убийството, след като е конфискуван същата сутрин. Е, Джоун, може и да изглеждам ненужно мнителен, но би трябвало да съм в болница на командно дишане, за да не се усъмня поне мъничко в тая странна поредица от събития.