Дейвид Балдачи - Част от секундата

— Откровено казано, и тази теория е стабилна — призна Кинг.

— Аха… — Паркс допи бирата, изгаси пуретата и стана. — Как са зверовете от медиите?

— Не чак толкова страшни, колкото се боях. Повечето още не са открили къде живея. Когато тръгнат насам, просто ще преградя пътя в подножието на склона, после слагам предупредителни табели и почвам да стрелям по нарушителите.

— Е, това вече е мъжка дума.

— Нали ви казах, че съм си грубиян по душа.

Паркс тръгна по стъпалата към колата си. Кинг подвикна след него:

— И как тъй още не съм арестуван?

Паркс отвори колата.

— Ами най-вече защото си мисля, че вашата теория номер едно не е лишена от основания. Може да сте носили друг пистолет, докато с вашия са убили Дженингс.

— Не вярвах да приемете теорията ми толкова лесно.

— О, не казвам, че не сте организирали подмяната сам, та някой друг да убие Дженингс по ваша поръчка. Макар че все пак най-много ми харесва вариантът, в който вие го издавате, а истинският убиец натопява вас. — За момент Паркс се загледа в земята — В цялата история на програмата досега нито един защитен свидетел не е бил убит, ако спазва правилата и изпълнява нарежданията. Това беше чудесен аргумент за убеждаване на потенциални свидетели. Сега вече не можем да го използваме. И се случи точно на мен. Аз настаних Дженингс тук и се чувствам отговорен за смъртта му. Тъй че, за ваше сведение, ако имате пръст в цялата работа, лично ще избера в кой затвор да попаднете и ще ви слушам как след три часа зад решетките умолявате за смъртна присъда. — Паркс отвори вратата на колата и вдигна пръст към козирката. — А сега от сърце ви желая приятна вечер.

На следващия ден Кинг потегли рано от Райтсбърг, пребори се с претовареното сутрешно движение в Северна Вирджиния и около десет часа пристигна в Рестън. Десететажната сграда беше сравнително нова, но само половината офиси в нея бяха заети. Преди няколко години една фирма, водеща търговия по интернет, бе наела цялото пространство, но после бе останала без средства. Кварталът беше много приятен, с магазини и ресторанти в близкия градски център. Елегантни клиенти влизаха и излизаха от скъпи бутици. По задръстените пътища шофьорите водеха непрестанна борба да се доберат до целта си. Човек добиваше усещането за много енергия и луксозен живот. Кинг обаче просто искаше да свърши онова, за което бе дошъл, и сетне отново да се оттегли към безметежните склонове на Блу Ридж.

Най-горният етаж на сградата сега бе зает от фирма, известна просто като „Агенцията“ — термин, който бе патентовала като търговска марка, навярно за голямо съжаление на ЦРУ. Агенцията беше една от водещите детективски и охранителни фирми в страната. Кинг се изкачи със служебния асансьор, махна с ръка на камерата, насочена срещу него, и в малката чакалня край главното фоайе бе посрещнат от човек, който изглеждаше въоръжен и готов да си послужи с оръжието. Кинг трябваше да мине през обиск и металодетектор, преди да го допуснат в официалната приемна. Тя бе обзаведена с вкус и вътре нямаше жива душа освен извънредно бдителната жена зад бюрото, която го попита за името и набра вътрешен номер.

След малко се появи модерно облечен младеж с широки рамене, къдрава черна коса и високомерни маниери. Беше със слушалка в ухото. Той отвори една врата, кимна на Кинг да влезе и се оттегли, затваряйки вратата зад него. Кинг се огледа. Кабинетът беше ъглов, с четири прозореца от цветно огледално стъкло, предотвратяващо наблюдението отвън, макар че на тази височина можеше да надникне само някоя птица или смахнат пилот на нисколетящ самолет. От цялото помещение се излъчваше чувство на спокойствие и ненатрапчив, но безспорен финансов успех. Когато страничната врата се отвори и тя влезе, Кинг не знаеше дали да поздрави, или с един удар да повали жената върху бюрото и да я удуши.

— Трогната съм, че си рискувал да се пребориш с претовареното движение, за да ме посетиш — каза Джоун. Беше облечена в черен костюм с панталон, подчертаващ великолепната й фигура. Изящната кройка на тоалета и високите токчета я правеха по-висока, отколкото беше в действителност.

— Благодаря, че ме прие.

— Нормално е, след като съвсем неотдавна бях готова да те приема и по друг начин. Но наистина се изненадах, като ми казаха, че си тук.

— Е, сега сме квит. Защото нямам думи да ти кажа каква изненада беше да разбера, че вече не си в тайните служби.

— Не ти ли казах, когато дойдох в къщата?