Дейвид Балдачи - Част от секундата

Чу как заработи автомобилен двигател и дори не си направи труда да изтича до джипа си, за да започне преследване. Не знаеше дали някой не дебне отвън. Тъкмо по този начин двамата с Кинг бяха попаднали на засада. Нямаше желание да повтаря грешката.

Тя отиде до леглото и огледа бъркотията. Привечер бе подремнала и завивките лежаха отметнати една върху друга. Нападателят навярно бе сметнал неясните очертания за човешка фигура.

Но защо се опитваха да я убият точно сега? Дали защото напредваха твърде успешно? Тя не бе свършила чак толкова много. Разбира се, Шон откри повече, отколкото…

Тя застина. Кинг! Грабна телефона и набра номера му. Отсреща долитаха сигнал след сигнал, но никой не отговаряше. Дали да позвъни на полицията? На Паркс? Може би Кинг просто спеше дълбоко. Но интуицията и подсказваше, че не е така. Тя се втурна към джипа.

Алармата събуди Кинг. Отначало замаян, той се опомни бързо и седна. Отвсякъде го обгръщаше дим. Скочи и веднага падна на пода, повален от задух. Добра се до банята, намокри кърпа и я омота около лицето си. Пролази обратно навън, опря гръб в стената и като напъна с крака, избута бюрото от вратата. Докосна я, за да се увери, че не е нагорещена, после предпазливо отвори.

Коридорът бе пълен с дим и противопожарната сигнализация продължаваше да пищи. За нещастие тя нямаше връзка с централна станция за контрол, а единственият доброволен пожарен отряд в района бе на много километри от тук. Отгоре на всичко къщата му беше тъй уединена, че едва ли някой щеше да забележи пламъците. Кинг пролази обратно в спалнята с намерението да стигне до телефона, но вътре бе тъй задимено, че напълно загуби ориентация и не посмя да продължи. Върна се в коридора и запълзя покрай вътрешния парапет. Зърна под себе си искри и червени пламъци и мислено се помоли стълбите все още да са здрави. Иначе щеше да се наложи да скача, може би право в огнения ад, а идеята не изглеждаше особено привлекателна.

Отдолу долетяха звуци. Кинг кашляше от дима и отчаяно искаше да се измъкне от къщата, но все пак осъзна, че това може да е капан. Стисна пистолета и изкрещя:

— Кой е там? Въоръжен съм и ще стрелям.

Не чу отговор, което засили още повече подозренията му, докато не погледна навън през големия преден прозорец, както лежеше на площадката. Видя в предния двор мигащи червени лампи и чу сирените на още няколко наближаващи пожарни коли. Добре, значи все пак помощта бе дошла. Той стигна до стълбата и погледна надолу. През дима различи пожарникари с дебели защитни костюми, шлемове, кислородни бутилки на гръб и маски, закриващи лицата им.

— Тук съм! — извика той. — Тук, горе!

— Можете ли да слезете? — подвикна един от пожарникарите.

— Не вярвам, тук всичко е обгърнато в дим.

— Добре, стойте горе. Ще дойдем да ви вземем. Само стойте там и се наведете ниско. В момента вкарваме маркучите. Цялата къща гори.

Докато спасителите се втурваха нагоре по стъпалата, той чу фученето на пяна от пожарогасителите. Призляваше му и не виждаше почти нищо от пушека. Усети как го вдигат и бързо го носят надолу по стълбището. След още минута се озова навън и смътно различи как над него се надвесват хора.

— Добре ли сте? — попита един от тях.

— Дайте му кислород, по дяволите — викна друг. — Нагълтал се е с цял тон въглероден окис.

Кинг усети как слагат на лицето му кислородни маска и после му се стори, че го пренасят в линейка. За момент имаше чувството, че чува Мишел да го вика. Сетне настана мрак.

Сирените, мигащите лампи, забързаните разговори по радиостанциите и другите „звукови ефекти“ мигновено престанаха, когато пожарникарят натисна централния ключ върху контролното табло с едната ръка, а с другата взе пистолета на Кинг. Отново настана тишина. Пожарникарят се обърна и бързо влезе в къщата, където пушекът вече почваше да се разсейва. Целият „пожар“ представляваше грижливо контролирано представление с изкуствено създадени ефекти. Човекът слезе в мазето, завъртя запалващия ключ на малкото устройство до газопроводите и бързо напусна къщата. Качи се през задната врата на вана и веднага потегли. Стигна до шосето, увеличи скоростта и продължи на юг. Две минути по-късно малкото експлозивно устройство в мазето на Кинг избухна, като подпали газопроводите и последвалият взрив наистина разруши красивата къща на Шон Кинг.

Пожарникарят свали шлема и маската и избърса лицето си.

Човекът с буика сведе поглед към неподвижния Кинг. „Кислородът“, който му бе дал, съдържаше и солидна доза упойващ газ.