Дейвид Балдачи - Част от секундата

— Мис Марпъл? — отвърна той. — Очаквах да кажеш Холмс или Еркюл Поаро.

— За мъже и тях си ги бива, но Джейн е несравнима.

— Добре, смятай се за провъзгласена, хитруша такава. С какво разполагаш?

— Ти беше прав. Името, което ми даде, е на селото, където са го държали в плен и от което е избягал. Сега ще ми кажеш ли какво става? Откъде взе това име?

Кинг се поколеба, но после каза:

— Беше надраскано върху стената на килията в онзи бункер в Тенеси.

— Боже мой, Шон, дали това означава каквото си мисля?

— Имаше и римско две, надраскано след името. Изглежда логично. Там е бил вторият му военнопленнически лагер; предполагам, че така е виждал нещата. Първо Виетнам, после Тенеси.

— Значи Боб Скот е бил затворник в онази килия и е оставил надписа, за да подскаже това?

— Може би. Не забравяй, Мишел, може и да се окаже заблуда — следа, към която ни насочват нарочно.

— Прекалено е мъглява.

— Вярно. А има и още нещо.

— Какво? — бързо попита Мишел.

— Бележката до „сър Кингман“, закачена върху трупа на Сюзан Уайтхед.

— Не вярваш, че Скот може да я е написан? Защо?

— По много причини, но все още не съм съвсем сигурен.

— Но ако допуснем, че Скот не е замесен, кой друг може да бъде, по дяволите?

— Работя по въпроса.

— С какво си се заел?

— Направих някои юридически справки в библиотеката на Вирджинския университет.

— Намери ли каквото търсеше?

— Да.

— А ще осведомиш ли и мен?

— Засега не. Трябва да го обмисля още малко. Но благодаря, че провери онази информация. Скоро пак ще си поговорим… мис Марпъл.

Той прекъсна разговора и Мишел остави телефона, не твърде доволна от поредния му отказ да й се довери.

— Помагаш му да се измъкне и се надяваш на малко доверие, ама неее — оплака се тя на празната стая.

Хвърли още дърва в огъня и продължи да се рови из досиетата и записките на Джоун.

Беше малко смущаващо да чете личните й коментари по случая, като се има предвид, че можеше да е мъртва. Но Мишел трябваше да признае, че Джоун е водила безупречни записки за разследването. Докато ги преглеждаше, тя оцени още по-високо детективските умения и професионализма на Джоун Дилинджър. Спомни си какво й бе казал Кинг за бележката, която Джоун получила сутринта, когато бяха убили Ритър. Колко ли виновна се бе чувствала през всички тези години, виждайки как мъжът, когото обича, унищожава собствената си кариера, докато нейната лети стремглаво нагоре? И все пак докъде стигаше обичта й, щом бе решила да премълчи, избирайки кариерата пред чувствата си към Шон Кинг? И как ли се бе чувствал самият Кинг?

И изобщо какво им беше на мъжете? Дали притежаваха някакъв доминантен ген, който караше всеки от тях да действа благородно, но и безкрайно глупаво, приемайки всяко страдание, щом някоя жена му завърти главата? Разбира се, и жените можеха да хлътват също тъй безнадеждно. Твърде често си падаха по лоши момчета, които разбиваха сърцата, а понякога дори и главите им. Но жената просто признава загубата и продължава напред. Не и мъжете обаче. Те упорито продължават да си блъскат коравите глави във всяко срещнато препятствие и не искат да разберат колко студено сърце може да се спотайва под красивите гърди. Господи, тъй отчайващо беше, че мъж като Кинг може да се увлече по жена като Джоун.

Сетне тя се опомни и се зачуди защо това я вълнува толкова силно. Двамата работеха заедно по случая, нищо повече. А и изобщо не можеше да се каже, че Кинг е идеален. Да, беше умен, способен, симпатичен и духовит. Но беше с десет години по-възрастен от нея. Имаше немалко отрицателни качества — беше неуравновесен, саможив, понякога груб и високомерен. И такъв чистник, по дяволите! Като си помислеше само, че бе изблизала джипа, за да се харесана…

Изведнъж тя се изчерви от това откровено самопризнание и побърза отново да насочи вниманието си към документите. Прегледа откритата от Джоун заповед за арест на Боб Скот, благодарение на която бяха стигнали до хижата и празния бункер. Но след разговора с Кинг предположението, че Скот стои зад всичко това, започваше да става все по-несигурно.

И все пак хижата беше негова , заповедта за арест бе издадена заради нарушение на законите за притежание на оръжие. Тя се вгледа по-внимателно в документа. За какво точно нарушение ставаше дума? И защо арестът не бе извършен? За жалост отговорите не се намираха в досието.

Разочарована, тя най-сетне прекрати търсенето и продължи с бележките на Джоун. Срещна ново име, което я накара да трепне. За нея далеч не бе убедителен фактът, че Джоун е теглила черта през името на човека и явно го изключва от списъка на заподозрените. Защото макар че навярно не би го признала пред никого, тя вярваше в детективските си способности също тъй твърдо, както Кинг в своите.