Дейвид Балдачи - Част от секундата

Бавно изрече името, проточвайки двете срички на фамилията.

— Дъг Денби.

Шефът на предизборния екип на Ритър. Записките на Джоун отбелязваха, че след убийството животът на Денби се е променил към добро благодарение на наследените земи и пари в Мисисипи. По тази причина Джоун бе решила, че той не може да бъде онзи, когото търсеха. Но Мишел се съмняваше. Нима стигаха само няколко телефонни разговора и две-три най-общи проверки, извършени от хората на Джоун? Джоун не бе отишла в Мисисипи да провери лично. Изобщо не бе виждала Дъг Денби. Дали той наистина си живееше там като едър земевладелец? Дали всъщност не се спотайваше нейде наоколо, изчаквайки да убие или отвлече следващата си жертва? Според Кинг Денби бил изместен безцеремонно от Сидни Морс в кампанията на Ритър и го намразил жестоко. Може би мразеше и самия Клайд Ритър. Но каква връзка би могъл да има с Арнолд Рамзи? Или с Кейт Рамзи? Дали бе използвал богатството си, за да организира някаква кампания на отмъщението? Дотук проучването на Джоун не отговаряше на тези въпроси.

Мишел взе писалка и отново записа името на Денби под задрасканото от Джоун. Поколеба се дали да не позвъни на Кинг и да го попита какво знае за този човек. Може би трябваше направо да отиде там със записките и да го принуди да седнат на работа заедно. Тя въздъхна. А може би просто искаше да е близо до него. Тъкмо си наливаше още една чаша чай и гледаше през прозореца навън, където прииждаха дъждовни облаци, когато телефонът иззвъня.

Обаждаше се Паркс.

— Все още съм в Тенеси — каза той. Не изглеждаше много доволен.

— Нещо ново?

— Разговаряхме с хората, които имат къщи наблизо, но не можаха да ни помогнат. Не познават Боб Скот, не са го и виждали. Дявол да го вземе, имам чувството, че половината от тях също се крият от правосъдието. Имотът принадлежи на Боб Скот. Купил го от някакъв старец, който живял там около пет години, но според роднините му дори не знаел за бункера. А самият бункер беше изчистен старателно и не открихме други улики освен обицата, която намерихте вие двамата.

— Шон я намери, не аз. — Мишел се поколеба, после каза: — Слушай, той откри и още нещо.

И тя му разказа за името на виетнамското село, надраскано върху стената на другата килия. Паркс побесня.

— Дявол да го вземе, защо не ми е казал още тогава?

— Не знам — отговори тя, после си спомни как Кинг се отдръпна от нея. — Може би в момента не е готов да се довери на никого.

— Значи ти провери, че Скот е бил военнопленник в това село по време на Виетнамската война?

— Да, разговарях с агент, който знаеше цялата история.

— Да не би да твърдиш, че някой е пристигнал там и го е затворил в собствения му дом?

— Шон каза, че може и да е трик, за да се отклоним по погрешна следа.

— Къде е сега гениалният детектив?

— В дома си. Разработва други линии на разследването. В момента не е от най-приказливите. Явно иска да остане сам.

— Не ми пука какво иска! — изрева Паркс. — Може вече да е разгадал целия случай, а не обелва и дума!

— Виж, Джефърсън, той прави всичко възможно, за да разкрие истината. Просто го върши по свой начин.

— Е, започна сериозно да ми писва от начина му.

— Ще поговоря с него. Може да се срещнем по-късно.

— Не знам още колко ще остана тук. Вероятно няма да свърша по-рано от утре. Поговори с Кинг и го накарай да разбере колко греши, като крие сведения от нас. Не искам да разбера, че разполага с още някакво доказателство, за което не зная. Инак ще го натъпча в килия досущ като онези, дето ги видя днес. Разбра ли?

— Напълно.

Мишел изключи компютъра си от телефонния извод, нави кабела и го прибра в калъфа. Стана и тръгна към другия край на стаята да вземе нещо от раницата си. Толкова бе унесена в мисли, че не забеляза заплахата до последния миг. Препъна се и падна. След като стана, тя гневно огледа веслото. То стърчеше наполовина изпод леглото заедно с разни други вещи от джипа. Отдолу бе тъй претъпкано, че разни неща непрестанно се изтъркулваха и превръщаха стаята в писта за бягане с препятствия. Вече за трети път се спъваше. Мишел реши, че трябва да предприеме нещо.

Докато се бореше с багажа си, тя дори не подозираше, че разговорът й с Джефърсън Паркс е прихванат чрез миниатюрна плетеница от проводници и интегрални схеми. В извода на телефонните линии се спотайваше друго устройство, добавено съвсем неотдавна без знанието на собствениците. То бе тъй чувствително, че хващаше не само всички разговори в стаята или по телефона, но и репликите на човека отсреща.