Дейвид Балдачи - Част от секундата

На около осемстотин метра от мотела край пътя бе спрял един ван. Вътре човекът с буика прослуша разговора за трети път, после изключи записа. Взе телефона, набра номер, поговори няколко минути и приключи с думите:

— Просто не мога да ти кажа колко съм разочарован.

От тия думи по гърба на онзи отсреща пробягаха тръпки.

— Направи го — каза той. — Още тази нощ.

После затвори и се загледа към мотела. Мишел Максуел най-сетне се бе добрала до върха на списъка. Той безмълвно я поздрави.

При всичките си други задачи Кинг бе намерил време и да си уговори среща с една охранителна компания от Линчбърг. Той видя през предния прозорец как до къщата спря микробус с емблема на фирмата „А–1 Секюрити“.

Кинг посрещна представителя на входа и му обясни какво иска. Човекът огледа къщата, после се обърна към Кинг.

— Виждате ми се познат. Не бяхте ли онзи, дето намери убит човек?

— Точно така. Навярно ще се съгласите, че охранителната система ми трябва повече, отколкото на мнозина други.

— Добре, но да бъдем наясно, гаранцията ни не покрива такива случаи. Нали разбирате, ако откриете още един труп, няма да ви платим неустойка. Това да ви е ясно като закон Божи, разбрахме ли се?

— Добре.

Уговориха какво точно трябва да се направи.

— Кога можете да започнете? — попита Кинг.

— Ами… в момента сме доста натоварени. Ако някой отмени поръчка, можем да ви прехвърлим по-напред в списъка. Ще ви се обадя.

Кинг подписа документите, ръкуваха се и човекът си тръгна.

Когато падна нощ, Кинг се поколеба дали да не повика Мишел по телефона. Твърде дълго я бе държал в неведение, а тя все пак беше негов партньор. Но той просто нямаше навика да работи така. Винаги бе гледал да прикрие картите си, особено ако не знаеше точния отговор. Е, сега вече се чувстваше по-сигурен.

Свърза се с жилището на Кейт в Ричмънд. Отговори съквартирантката Шарън; Кейт все още не се бе появила.

— Не излизайте — заръча й той, — ако узная нещо ново, ще ви позвъня. И от вас очаквам същото.

Остави слушалката и се загледа през големия прозорец към езерото. Обикновено, когато изпаднеше в лошо настроение, излизаше с лодката да размишлява на спокойствие, но в момента бе твърде студено и ветровито. Той запали газовата камина, седна пред нея и хапна колкото да залъже глада си. Когато най-сетне се накани да позвъни на Мишел, часът бе твърде напреднал.

Замисли се за отвличането на Джон Бруно. Вече не се съмняваше, че мотивът се крие в предполагаемия опит някогашният прокурор да съсипе живота на Арнолд Рамзи със скалъпени обвинения. Те бяха отпаднали едва след намесата на адвокат, чието име Кинг все още не знаеше. Много му се искаше да сподели с Мишел тази информация и той дори се озърна към телефона, като си мислеше, че все пак може да позвъни, макар и да е късно. Но после реши да изчака. След това си спомни какво им бе разказала Кейт за подслушания разговор. Или по-точно за онова, което й се е сторило, че чува. Името на Торнтън Джорст, уж изречено от тайнствения мъж пред баща й. Но Кинг бе убеден, че човекът всъщност е казал не Торнтън Джорст, а „Троянски кон“ .

Смущаваше го и още нещо, споменато от Кейт. Според нея Реджина Рамзи разправяла как по време на антивоенна демонстрация бил убит полицейски служител и намеквала, че този инцидент съсипал академичната кариера на Арнолд Рамзи. Но тя твърдеше също така, че в Бъркли разрешили на баща й да защити докторат, защото вече го бил заслужил. Кейт би трябвало да знае, че могат лесно да установят през коя година е станало това, а оттам без затруднение да стигнат до извода, че протестът не е бил срещу войната. Защо бе излъгала? Не му хрумваше никакъв отговор на този въпрос.

Кинг погледна часовника си и с изненада откри, че минава полунощ. След като провери дали всички врати и прозорци са добре затворени, той взе пистолета, който му бе дала Мишел, и се качи горе. Заключи вратата на спалнята, после за по-сигурно изтика бюрото и я подпря. Провери дали пистолетът е зареден и дали има патрон в цевта. Съблече се, сложи оръжието на нощното шкафче и се пъхна под завивките. Скоро заспа.

Часът бе два след полунощ. Човекът до прозореца вдигна пистолета, прицели се в неясната фигура върху леглото и стреля през стъклото. Парчетата се посипаха със звън, куршумите пронизаха леглото, вдигайки облак перушина от пухената завивка.

Събудена от изстрелите, Мишел се търкулна от дивана на пода. Беше задрямала, докато преглеждаше записките на Джоун, но сега мигновено се събуди. Осъзнавайки, че току-що някой се е опитал да я убие, тя извади пистолета и стреля към прозореца. Чу да се отдалечават бягащи стъпки и пропълзя към прозореца, като се ослушваше напрегнато. Достигна стената и предпазливо надникна над перваза. Все още чуваше стъпките на бягащия човек, стори й се, че долавя задавено дишане. За нейния трениран слух стъпките бяха странни, сякаш нападателят беше ранен или контузен. Във всеки случай не изглеждаха нормални. По-скоро напомняха мъчителни подскоци и през главата и мина мисъл, че или е улучила убиеца, или той вече е бил ранен, преди тази вечер да дойде насам. Дали пък не беше човекът, когото простреля в джипа — онзи, който без малко не я удуши? Може би същият, който се представяше с името Симънс?