Дейвид Балдачи - Игра на часове

Бейли прелисти записките си.

— Може и да не вярваш, Шон — каза той, — но ФБР знае как да събира факта. Родена е в Дъблин, Охайо. Напуснала гимназия и тръгнала за Лос Анжелис да става актриса. Позната история! След като сапуненият мехур се пукнал, тя почнала да взима наркотици, заминала на изток, полежала малко в затвора за няколко дребни провинения и отпътувала на юг. Около четири години работила като екзотична танцьорка в редица клубове от Вирджиния до Флорида. Договорът й с „Афродизиак“ изтекъл около две седмици, преди да бъде убита.

— Къде е живяла по време на изчезването? — попита Мишел.

— Не се знае със сигурност. Клубът има няколко стаи, които момичетата използват, когато получат ангажимент. Не плащат наем, дори получават храна три пъти дневно, тъй че за стриптийзьорките… извинявайте, за екзотичните танцьорки са много изгодни. Разговарях с управителката Лулу Оксли. Тя каза, че когато пристигнала, Тайлър отначало отседнала в една от стаите, но после си намерила квартира.

— Докато все още работела в клуба? — попита Кинг.

— Да. Защо?

— Е, тези танцьорки не печелят чак толкова много, тъй че място с безплатна храна и нощувка не е за изпускане. Имала ли е наблизо приятели или роднини, при които да отседне?

— Не. Но се стараем да разберем при кого е била през това време.

— Непременно трябва да се изясни, Чип — каза Кинг. — Ако си е намерила богат покровител малко преди да бъде убита, трябва да знаем кой е. Може би именно той е пъхнал в устата й пистолет, а после я е хвърлил на вълците.

— Странно колко еднакво мислим — заяви Бейли и не удържа ехидната си усмивка.

— Разговаря ли вече със семейство Батъл? — попита Уилямс.

— Каня се да отида днес — отвърна агентът от ФБР. — Искаш ли да дойдеш?

— Защо не вземеш Шон и Мишел?

— Много добре — отвърна навъсено Бейли.

След като обсъдиха други подробности по разследването, съвещанието приключи. Докато Бейли даваше допълнителни разпореждания на своите хора, Уилямс придърпа в ъгъла Кинг и Мишел.

— Прав се оказах — федералните командват парада и обират заслугите.

— Може би не, Тод — възрази Мишел. — Засега се държат сравнително прилично. А най-важното е онзи смахнат да бъде заловен, независимо от кого.

— Права си. И все пак ще е далеч по-добре, ако ние го пъхнем на топло.

— Ще се опитаме да узнаем нещо ново от семейство Батъл — каза Кинг. — Но не очаквай чудеса, Тод. Този човек си разбира от работата.

— Убиецът или Бейли? — свадливо изръмжа Уилямс.

Потеглиха поотделно — Кинг и Мишел с „Кита“, Бейли е лъскавия автомобил, осигурен от Бюрото.

— ФБР винаги е имало по-хубави коли от тайните служби — подхвърли Кинг.

— Да, но ние имаме по-хубави яхти.

— Защото ги вземаме от Агенцията за борба с наркотиците, а тя пък ги конфискува от латиноамерикански нарко-босове.

— Е, всеки се простира според възможностите си. — Мишел го погледна. — Между другото, какво те прихвана на съвещанието? До тази сутрин Бейли беше склонен да си сътрудничим. Ти сякаш нарочно искаше да го ядосаш.

— Понякога няма друг начин да разбереш какъв е всъщност даден човек.

Когато тежките порти на имението Батъл тракнаха зад тях, Кинг каза:

— Най-много ме тревожи Савана.

— Савана ли? Царицата на купоните? Откъде — накъде?

— Ти беше ли момиченцето на татко си?

— Ами… да. И мисля, че още съм.

— Точно така. Щом си момиченцето на татко, това е завинаги. А Савана вече си няма татко.

Когато пристигнаха, на паркинга имаше още няколко коли. Отвори им Мейсън. Кинг и Мишел едновременно забелязаха изражението му. Докато крачеха след него, тя се обърна към Кинг и прошепна:

— Мейсън не ти ли се вижда щастлив?

— Не — отвърна шепнешком Кинг. — По-скоро злорад.

Реми ги прие в просторната библиотека. Седнаха на големите кожени канапета и изчакаха господарката на дома да се появи пред тях като кралица пред придворните си. По нищо не личи, че съпругът й току-що е станал жертва на жестоко убийство , помисли си Кинг. Но Реми рядко се държеше като обикновените хора.

— Знам, денят е тъжен за теб, Реми — започна Чип Бейли с умело подбран съчувствен тон.

— Взе да ми става навик — отвърна Реми.

— Няма да ти отнемем много време. Мисля, че познаваш Шон и Мишел.

— Да, последното им посещение беше незабравимо.

Кинг усети острата нотка в гласа й. Какво толкова му беше незабравимото?

Бейли се изкашля.

— Ти разбираш, че Боби не е умрял от естествена смърт.