— Чакай да се досетя — каза Кинг. — Бял мъж на възраст от двайсет до четирийсет години, гимназиално образование или колеж, коефициент на интелигентност над средния, но му е трудно да се задържи на едно работно място; първородно дете в семейство на работници, психологическа травма в детството, властна майка, може и да е незаконороден. Единак, маниак на тема контрол, от ранна възраст проявява интерес към садомазохизма, порнографията, воайорството и измъчването на малки животни.
— Получи ли вече копие от доклада? — изръмжа Бейли.
— Не. Но в повечето психологически профили се повтаря почти същото.
— Защото серийните убийци имат сходни черти на характера — отвърна Бейли. — Доказано е категорично. Всъщност всичко в този профил се основава на установени факти. За жалост не ни липсва опит. Над три четвърти от световните серийни убийци са в тази страна и от 1977 година насам имат в актива си повече от хиляда убийства, като две трети от жертвите са жени. Единствената интересна подробност при нашия тип е, че в неговия подход има странна смес от ред и безредие. В един случай използва въжета, но не и в останалите. Едната жертва е пренесена, другите не. Едното тяло укрива в гората, другите оставя където са паднали. Говоря за потвърдени данни, Шон.
— Да, повечето серийни убийци навярно отговарят на този профил, но не всички. Някои просто не подлежат на класификация.
— И смяташ, че случаят е такъв? — попита Уилямс.
— Помислете малко. Никоя от жертвите не е претърпяла сексуално насилие или осакатяване, което при серийните убийства е почти задължителен елемент. И нека погледнем към кого са насочени престъпленията. Повечето серийни убийци не се отличават с храброст. Сграбчват най-лесната плячка: деца, безпризорни юноши, проститутки, млади хомосексуалисти и душевноболни.
— Една от жертвите е именно такава — възрази светкавично Бейли. — Екзотична танцьорка, значи най-вероятно и проститутка. Други две жертви са ученици от гимназията. А един от убитите е лежал в кома. Не бих ги нарекъл трудна плячка.
— Но не знаем със сигурност дали Ронда Тайлър е била проститутка. Дори и да се окаже така, то дали е убита по тази или по друга причина? А Кани и Пембрук не бяха безпризорни. И наистина ли смяташ, че един типичен сериен убиец ще се промъкне в болнична стая, за да инжектира отрова във венозната система на застарял мъж с тежък инсулт? — Той помълча, за да могат другите да осмислят думите му, после добави: — Боби Батъл беше много богат. Може би и други са искали смъртта му.
— Искаш да кажеш, че имаме работа с двама убийци? — подхвърли скептично Бейли.
— Искам да кажа, че не знаем, но не можем предварително да отхвърлим подобна възможност — отсече Кинг.
— В тази работа имам повече опит от теб, Шон — отвърна невъзмутимо Бейли, — и докато някакъв нов факт не ме накара да променя мнението си, ще използваме този профил и работната хипотеза, че преследваме само един убиец. — Той изгледа втренчено Кинг, после кимна към Мишел. — Разбрах, че сте назначени за помощници на шерифа. Искам да знаете, че нямам нищо против. Всъщност по мое мнение още двама опитни професионалисти ще са ни само от полза в работата по случая.
Само че… добави мислено Кинг.
— Само че — продължи Бейли — имаме установен ред как се вършат нещата. Трябва да действаме координирано и взаимно да се държим в течение. Както се казва, лявата ръка да знае какво върши дясната.
— И, разбира се, Бюрото ще дава разрешение за всяка крачка напред — процеди Уилямс през зъби.
— Точно така. Ако изникнат важни улики, искам незабавно да узная за тях, за да преценим кой е най-подходящ да ги разследва.
Кинг и Мишел се спогледаха. Явно си мислеха едно и също. Така Бейли и Бюрото още могат да командват парада, да извършат ареста и да оберат цялата слава.
— И като стана дума за улики — каза Кинг, — добра ли се до нещо ценно?
Бейли се облегна назад.
— Още е рано да се каже, но след като вече разполагаме с толкова персонал, все ще изскочи нещо.
— Някакъв напредък с часовника „Зодиак“? — попита Мишел.
— Пълна нула — каза Бейли. — Не открихме никакви други съществени улики на местопрестъпленията или по труповете. Разпитахме всички в квартала на Даян Хинсън. Никой нищо не е видял. Разговаряхме с близките и съучениците на Кани и Пембрук. Не открихме ревнив съперник с нечиста съвест.
— А Ронда Тайлър? — попита Кинг. — Каква се оказа нейната история?
Читать дальше