Дейвид Балдачи - Игра на часове

— И значи трябва да разговарям с нея — заяви твърдо Бейли. — Реми, знаеш, че спасих живота на сина ти. Надявах се това да ти е подсказало, че си разбирам от работата.

След тия думи Кинг зачака избухване, но Реми хладно отвърна:

— Може да отнеме известно време. Дъщеря ми не е от най-ранобудните.

И тя напусна библиотеката.

Кинг не успя да се удържи от въпроса:

— Значи не отхвърляш идеята за двама убийци, Чип?

— При разследване на убийство не отхвърлям нито една идея. Фактът, че нищо не е изчезнало от стаята на Батъл, не съвпада с другите престъпления. — Бейли се вгледа в Кинг и Мишел. — А вие как мислите?

— Мисля, че Реми си има свои цели и се мъчи да изкопчи от нас поне толкова информация, колкото ще получим от нея — бързо отговори Мишел.

— Аз пък мисля, че в първия рунд тя печели по точки — добави Кинг, без да откъсва очи от Бейли.

Същата сутрин, докато вървяха разговорите в дома на семейство Батъл, Кайл Монтгомъри седеше в апартамента си и въртеше в ръце новата китара, която бе купил с печалбата от лекарствата. Дръпна струните и изпя няколко думи — имаше такъв навик, когато мислеше напрегнато. Накрая остави китарата, сложи си ръкавици, извади молив и хартия и седна на кухненската маса. Обмисли какво да напише, после как точно да го напише. След още няколко минути започна да реди по хартията едри печатни букви. Стигна до половината, смачка листа и го метна настрани. Дъвчейки молива, той отхвърли още два варианта, докато най-сетне подбра точните думи.

Облегна се и три пъти препрочете текста. Без съмнение щеше да привлече вниманието на получателя; проблемът бе, че не знаеше дали наистина разполага с информация за изнудване. Но точно там се криеше цялата прелест на положението — ако човекът беше виновен, грижливо подбраните думи щяха да свършат работа. А следващото му послание щеше да носи искане за пари — да бъдат оставени на много сигурно място, което тепърва трябваше да измисли. Запита се колко ли може да изкопчи и накрая реши, че все още не е ясно. Погледна новата си китара. Беше я спечелил с един час работа. Един час! А трябваше да се бъхти по цял ден за мизерна заплата. Е, може би това скоро щеше да свърши.

Той пъхна писмото в плик, написа адреса и отиде да го пусне в пощенската кутия на ъгъла. Когато металната вратичка на кутията издрънча, за една ужасна секунда Кайл се запита дали не е направил огромна грешка. Но страхът му отлетя бързо. На негово място дойде друго, още по-силно чувство — алчност.

Чакаха вече четирийсет и пет минути и Бейли тъкмо се канеше да потърси някого от прислугата, когато Савана Батъл най-сетне се дотътри в библиотеката.

Ако майката изглеждаше изсечена от камък и лед, то дъщерята приличаше на подпалена фотография малко преди да се сгърчи и разпадне на прах.

— Здравей, Савана — каза Кинг. — Извинявай, че те безпокоим в такъв момент.

Така и не успяха да разберат дали тя отговори нещо. Беше облечена с торбесто долнище от анцуг и раздърпана тениска без сутиен отдолу. Ходеше боса, а чорлавата й коса стърчеше на всички страни. Носът и бузите й се червенееха тъй ярко, сякаш преди малко бе потопила глава в кофа с руж. И отгоре на всичко си гризеше ноктите.

— Савана — промърмори смутено Бейли… — би ли седнала?

Последва много мъчителен разговор. Савана или не отговаряше на въпросите, или мънкаше нещо нечленоразделно. Когато я молеха да повтори, даваше същия неразбираем отговор. След няколко неуспешни опита най-сетне успяха да установят, че около обяд в деня на убийството отишла да посети баща си в болницата. Останала там около трийсет минути, не се срещнала с никого и накрая си тръгнала. През това време баща й бил в безсъзнание. Не си направиха труда да я питат дали има основания да смята, че някой би искал да убие баща й. Подобно разсъждение изискваше умствени способности, с каквито тя явно не разполагаше в момента. Савана сподели още, че по време на убийството си била у дома, но не знаела дали някой я е видял.

Докато тя бавно напускаше стаята, Мишел докосна ръката на Кинг.

— Имаш право. Момиченцето на татко не е на себе си.

— Но дали сме наясно с причината?

Телефонът на Чип Бейли иззвъня и след кратък разговор той побърза да си тръгне.

Кинг и Мишел го последваха до външната врата, където Кинг каза:

— Ние ще поостанем още малко. Нали знаеш, като заместници на шерифа.

Бейли не изглеждаше твърде доволен, но нямаше основания да възрази.