Дейвид Балдачи - Игра на часове

— Нима си в семейството толкова отдавна? — попита Мишел.

— Така е. Те бяха купили този имот, строяха къщата, имаха две момчета и им трябваше помощ. Видях обява във вестника и оттогава съм тук. Другият персонал минава и заминава, но аз съм със семейството. — Гласът му стихна. След миг той се сепна и видя, че Кинг и Мишел го гледат втренчено. — Отнасят се с мен наистина много добре. Мога да се пенсионирам когато поискам.

— А мислиш ли за пенсиониране?

— В момента не мога да изоставя мисис Батъл, нали?

— Сигурен съм, че твоето присъствие означава много за нея — кимна Кинг.

Мишел се вгледа в неестественото изражение на младежа от снимката.

— Какво не беше наред с Боби — младши?

— Страдаше от тежка умствена изостаналост. Когато постъпих на работа, беше много зле. После се разболя от рак и умря малко след осемнайсетия си рожден ден.

— Били са близнаци, но на Еди нищо му няма — каза Кинг. — Не е ли странно?

— Е, така се случи. Не бяха еднояйчни близнаци.

— Как се погаждаше Еди с брат си?

— Правеше всичко за него. По-грижовен брат не съм виждал. Според мен Еди разбираше, че само по Божия милост не е на негово място.

— А бащата?

— По онова време мистър Батъл беше много зает, пътуваше непрекъснато. Дори го нямаше тук, когато почина Боби — младши. — Мейсън бързо добави: — Но не се съмнявам, че обичаше момчето.

— Реми сигурно е била много потресена, когато отвлякоха Еди.

— Ако не беше агент Бейли, тя можеше да загуби и втория си син.

— Имаме късмет, че е поел и този случай — каза Кинг.

Напуснаха къщата, но когато Мишел тръгна към колата.

Кинг я задържа.

— Денят е чудесен — каза той с многозначителен поглед. — Нека се поразходим.

— Накъде?

— Ще видиш. — Кинг извади от джоба си салфетката, с която бе избърсал разлятото кафе, и я подуши. Усмихна се на резултата.

— Какво има? — попита Мишел.

— Не е кой знае каква изненада, но Реми обича да си сипва бърбън в кафето.

Избраният от Кинг маршрут за разходка ги отведе към края на имението. Без да бързат, стигнаха до място, откъдето се виждаше прозорецът на спалнята на Реми. Кинг се озърна към къщата, където живееше прислугата, после пак към прозореца на господарката.

— Ако някой е гледал наистина… — промърмори той.

— Мейсън определено си пада по Реми — каза Мишел. — Може би се надява да стане новият господар на имението.

Кинг извърна глава и видя женска фигура да върви към конюшнята.

— Хайде да си побъбрим за коне.

В този момент с крайчеца на окото си забеляза някой да ги наблюдава от един прозорец на втория етаж. Беше Савана, но тя изчезна толкова бързо, че дори не можеше да е сигурен дали наистина я е видял. И все пак вярваше на очите си. А изражението й говореше красноречиво: Савана бе ужасена.

Край конюшнята двамата поздравиха Сали Уейнрайт. Днес не личеше да е в добро настроение.

— Господи, каня се да напусна — каза тя.

— Заради убийството на Батъл ли? — попита Кинг.

— И на още четирима — отвърна Сали и се озърна през рамо, сякаш очакваше всеки момент да връхлети нападател. — Когато пристигнах, реших, че съм попаднал в тихо, спокойно градче. А сега сигурно и в Близкия изток не е тъй опасно.

— На твое място не бих прибързвала — каза Мишел. — Вероятно после ще съжаляваш.

— Просто искам да живея — отсече Сали.

Кинг кимна.

— В такъв случай сигурно би ни помогнала да заловим убиеца преди следващия му удар.

Сали се сепна.

— Аз ли? Та аз не знам нищо!

— Може да знаеш нещо важно, без дори да подозираш — каза Кинг. — Ето например, сещаш ли се кой би могъл да желае злото на Боби Батъл?

Сали поклати глава — прекалено прибързано според Кинг.

— Хайде, Сали, каквото и да кажеш, ще си остане между нас.

— Шон, наистина нищо не знам.

Той реши да изпробва различен подход.

— Хайде тогава аз да изреждам възможностите, а ти ще се включиш само ако ти хрумне нещо.

Тя го изгледа със съмнение.

— Добре, казвай.

— Батъл беше богат. Някои хора ще бъдат облагодетелствани от смъртта му, нали?

— Но вероятно мисис Батъл ще получи по-голямата част от наследството. А парите за Савана са заделени в специална сметка. Едва ли й трябват още.

— Еди?

Сали се озърна към някогашната сграда за карети.

— Не ми се вижда да са закъсали за пари. А знам със сигурност, че Доротея Батъл печели добре.

— Откъде знаеш? — попита Мишел.

— Прави си маникюра при най-добрата ми приятелка. Доротея обича да се хвали.