Дейвид Балдачи - Игра на часове

— Между другото — догони ги нейният глас, — ето още едно сведение, което може да ви заинтригува: нейно височество Реми Батъл е заплашвала Джуниър.

Двамата се завъртяха и внимателно изслушаха разказа й за срещата, включително и за предложението на Реми да плати, ако Джуниър й върне нещата.

— Значи иска нещо от чекмеджето, но не дава пет пари за венчалната си халка? — попита озадачено Кинг.

— Очевидно дамата има какво да крие.

— Къде ще бъде днес Джуниър?

— Няма да можете да го видите. Има поръчка в Линчбърг. Но довечера ще е в къщата, която строи за нас.

— Обясни ми къде е къщата. И ми дай номера на мобилния му телефон. — След като Лулу обясни, Кинг зададе още един въпрос: — Идвал ли е някога тук Боби Батъл?

Лулу сякаш положи големи усилия да прикрие изненадата си.

— Мисля, че съм го виждала на два-три пъти.

— Наскоро ли?

— Какво разбираш под „наскоро“?

— Да речем, през последните две години.

— Не мога да кажа със сигурност.

Друго и не очаквах да чуя , помисли си Кинг.

— Е, отново благодарим за съдействието.

— Ще ви покажа къде са стаите — предложи Лулу.

Отведе ги на горния етаж и посочи коридора, закрит с червена завеса.

— Успех — каза тя, но тонът й говореше точно обратното.

Докато двамата тръгваха натам, Лулу докосна Мишел по рамото.

— Може ли да те питам нещо?

— Ние вече толкова питахме, че не виждам защо да ти откажа.

— Мислила ли си някога да танцуваш на пилон?

Мишел се смая.

— Моля?

— Просто имаш вид на типичното американско момиче. Това много се цени в занаята. По-слаба си от другите мацки и малко лека в бюста, но момчетата няма да имат нищо против, като видят останалото.

Лицето на Мишел пламна.

— Сигурно се шегуваш!

— Заплащането е по-добро, отколкото предполагаш, а бакшишите са изцяло за теб. Освен това можеш да избереш нощна смяна и през деня да ходиш на работа другаде. Законът забранява да се събличаш докрай, тъй че можеш да останеш по прашки. Но горнището трябва да падне, такива са правилата в клуба. Няма ли цици, няма парици.

Мишел се усмихна хладно.

— Нека да го кажа така: видиш ли ме да танцувам само по прашки пред тълпа пияни тъпаци, да знаеш, че е дошъл краят на света.

— Не знам — каза Кинг, който слушаше внимателно разговора. — За такова зрелище бих дал поне двайсет долара бакшиш.

Кинг и Мишел тръгнаха по коридора, промушиха се зад тежката червена завеса и почнаха да чукат по вратите. Няколко стаи бяха отключени и свободни. От другите им отговориха с ругатни или сънливо мърморене. Всеки път, когато някоя врата биваше отворена — винаги от оскъдно облечени млади жени с крайно уморени лица. — Мишел задаваше един и същ въпрос, а Кинг извръщаше глава.

— Не я познавах добре — гласеше неизменният отговор.

Но от предпоследната стая нечий глас каза:

— Влизай.

Когато излезе след две-три минути, изглеждаше дълбоко потресена.

— Добре ли си? — попита Кинг.

— Нищо ми няма, просто току-що получих неприлично предложение от двуметрова жена на име Хайди.

— Ако искаш, мога да изчакам в колата.

— Млъквай!

— Сигурно е заради приветливия ти вид.

Последната врата бе отворена от млада жена с дълъг халат, който не прикриваше напълно тежките извивки на тялото и издутата гръд. Беше боса, а изрусената й коса бе вързана на опашка. Държеше чаша черно кафе. Представи се с името Пам и след като й казаха какво искат, тя ги покани да влязат.

Седнаха край малка маса, около която бяха разположени четири стола. Стаята беше доста уютна, макар че Кинг неволно се озърташе към разхвърляното легло в ъгъла и купчината бельо върху него. Завъртя се и срещна строгия поглед на Мишел.

— Значи си познавала Ронда? — попита Кинг.

— Да, сър.

Кинг плъзна изпитателен поглед по нея. Изглеждаше толкова млада, че ако я беше видял да се вие полугола около пилона, сигурно щеше да я наметне с одеяло и да повика баща й да я прибере.

— От полицията разговаряха ли вече с теб?

— Да, сър, по-точно от ФБР. Във всеки случай така се представиха.

— Можеш ли да повториш какво им разказа?

— Да, сър.

— Не си длъжна да ме наричаш „сър“, Пам. Аз съм Шон, а това е Мишел.

Пам огледа пухкавите пръсти на краката си с напукан лак и преметна крак върху крак.

— Извинявай, Шон, май съм малко нервна.

Мишел я потупа по ръката.

— Няма за какво да се тревожиш.

— Нали разбирате, след като убиха Ронда и тъй нататък… Навярно можеше да е всяка от нас, макар че Ронда поемаше рискове, каквито аз никога не бих поела.