Дейвид Балдачи - Игра на часове

— И смяташ, че е имал предвид Реми? — попита Мишел.

— Така предположих. Но мисис Батъл винаги е изглеждала толкова възпитана и…

— И привързана към съпруга си — подсказа Кинг.

— Да, точно така.

— Външното впечатление често е измамно — отбеляза той.

— Ами ролсът? — попита Мишел.

— След онази нощ той просто изчезна. Не знам какво е станало с него. Всъщност Били Едуардс-механикът, който отговаряше за колите — също изчезна. Оттогава мистър Батъл загуби всякакъв интерес към колекцията си. Доколкото знам, повече не е идвал.

— И ти не видя онзи Били Едуардс, преди да напусне?

— Не, на другия ден стаята му беше празна. Не знам кой е дошъл да откара колата. Сигурно е станало през нощта, иначе все някой щеше да види как потегля.

— Благодаря, Сали, много ни помогна.

Сбогуваха се със Сали и тръгнаха обратно към голямата къща.

— Какво мислиш за тази история? — попита Мишел.

— Много въпроси поражда. С кого се е срещал Боби по онова време? Дали намекът му наистина е бил насочен към Реми? И защо се е отървал от колата? — Кинг се замисли. — Питам се дали има шанс да открием Били Едуардс и да го разпитаме.

— Защо не отидем направо при Реми?

— Тя ще поиска да разбере откъде сме узнали. А Сали явно не умее да прикрива чувствата си. Още при първия строг поглед на Реми ще се пречупи. По някое време може би ще се наложи да постъпим точно така, но засега нека потърсим друг начин.

— Откриваме нови и нови въпроси, но без отговори — каза Мишел.

— Рано или късно ще настъпи обрат. Но се боя, че отговорите може да не ни харесат.

Доротея и Еди Батъл не си бяха у дома, затова следобед Кинг и Мишел отскочиха до „Афродизиак“ да поговорят с Лулу Оксли за убитата Ронда Тайлър.

Когато пристигнаха, паркингът вече започваше да се запълва от обедния прилив на клиенти. На минаване край един от баровете зърнаха как вътре танцуват почти голи жени, а мъжете от публиката зяпат и подвикват възторжено.

— Не виждам какво му е привлекателното — отбеляза Мишел.

— Продуктът не е предназначен за такива като теб.

— Я стига. Да не би да твърдиш, че ти допадат подобни гледки?

— Не, но за жалост спадам към малцинството сред мъжкия пол. — Той се усмихна и добави: — Тоест към умните, чувствителните и образованите.

Насочиха се отново към малката разхвърляна канцелария на Лулу, където я завариха да работи усърдно. Не изглеждаше много доволна, че я прекъсват.

— Вече разправих всичко на Уилямс и ФБР — каза тя, после щракна запалката и засмука нова цигара.

— В момента сме назначени за помощник-шерифи, тъй че можеш да споделиш и с нас — отговори любезно Кинг, показвайки значката си.

Тя въздъхна, пусна облаче дим и се облегна.

— Ако случайно не си чула, здравното министерство обяви, че пушенето е много вредно — каза Мишел и разсея с длан пушека пред лицето си.

— На здравното министерство не му се налага да управлява мъжки клубове — отвърна Лулу.

— На драго сърце ще изтърпим вторичното пушене, стига да ни разкажеш за Ронда Тайлър — намеси се Кинг.

— Добре, за трети и явно не за последен път. Ронда Тайлър, наричана още… всъщност вече не помня как й беше проклетият псевдоним…

— Мургавото пламъче — подсказа Мишел.

— Да, добра памет имаш — кимна Лулу и я огледа изпитателно. — Както и да е, тя постъпи на работа по договор. Отседна в една от клубните стаи, но малко преди да изтече договорът, каза, че си намерила друга бърлога. После договорът изтече и повече не я видях. И преди я бяхме наемали. Винаги се е държала като професионалистка и не ни е създавала проблеми.

— Споменавала ли е да има приятели или роднини наблизо?

— Не и на мен. Но при нейния занаят роднините обикновено се отдръпват.

— А дали не е срещнала някой мъж? — попита Мишел.

Лулу тръсна пепелта от цигарата в празна картонена чашка върху бюрото.

— Аз поне не съм чувала.

— Сигурно е споделила с някого, а? — попита Кинг.

— Евентуално с някое от момичетата.

— Може ли да поговорим с тях?

— Ако успеете да ги събудите. Нощната смяна не напуска леглата, преди да наближи привечер. Дневните са в момента на сцената.

— Ще се постараем — каза Кинг.

— Ваша работа — отвърна Лулу и пак се вгледа в Мишел.

Докато вървяха към вратата, Мишел се озърна през рамо и видя ръката на Лулу да изчезва в чекмеджето на бюрото. Когато отново изплува, в нея нямаше нищо. Мишел завъртя глава, преди Лулу да забележи погледа й.