Дейвид Балдачи - Игра на часове

Мишел и Кинг се спогледаха.

Мишел заговори първа.

— Е, в предложението ти има предизвикателство.

— Както и в полета с делтаплан — отсече Кинг. — Това не означава, че трябва да го приемем.

— Я стига, Шон, случаят те интересува, не можеш да отречеш — изтъкна тя. — Ще си мислиш за него, независимо дали го разследваш или не. Ако сме помощници на шерифа, поне ще можем да работим като официални лица. Така има шанс да напреднем.

— Ами нашата детективска фирма?

— Едното не пречи на другото — бързо отвърна Уилямс. — Не ви карам да посветите цялото си време на следствието. Но ще ви осигуря достъп до всичко. Под закрилата на значката можете да разговаряте с хората и да проучвате съвсем самостоятелно. Аз имам власт. Мога да привлека за помощник когото си искам, по дяволите.

— И Бейли няма да възрази? — подхвърли скептично Кинг. — Я стига, Тод, не ставай наивен.

— И да се нацупи, какво толкова? Не може да възрази срещу правомощията ви. Оставете го на мен. Няма да му се дам, та ако ще и до губернатора да стигна.

— Не знам — промърмори Кинг. — Може да се окажем въвлечени във война за престиж и влияние, а такива съм виждал неведнъж, докато бях в службите. Същински кошмар.

Мишел шеговито го щипна по ръката.

— Стига де, какво толкова може да ни се случи?

— Например онзи смахнат да ни убие! Обзалагам се, че няма да ти хареса.

Мишел погледна Уилямс и намигна.

— Приемам.

Полицейският шеф нервно се озърна към Кинг.

— Шон?

Дълго мълчание.

— Добре де — промърмори най-сетне Кинг.

— Чудесно — възкликна с облекчение Уилямс. С няколко официални изречения обяви двамата за свои помощници, извади от джоба си две сребърни значки и им ги връчи. — Е, вече сте пълноправни служители на закона. А сега вижте това.

Той измъкна отнякъде лист хартия и им го подаде. Двамата зачетоха едновременно.

— Писмото от убиеца на Боби, имитатора на Мери Мартин Спек, който държи да знаем, че не е имитатор — каза Мишел, като надигна за миг глава.

Кинг четеше на глас:

— Още един си отиде. Стават петима. Този път беше едра риба, но идват и други. И да знаете, не съм Мери, не чакайте да откриете Флорънс Найтингейл. Перото си беше най-обикновено, просто символ за това с каква категория противници си имам работа! До скоро. Подпис: Не съм ММС.

Той замислено вдигна очи.

— Имаше ли емблема на „Зодиак“ върху плика с писмото?

— Не, беше чист. Също като писмата за Кани — Пембрук и Хинсън. Вече го проверихме за отпечатъци и други следи. Нищо.

— Писмото казва, че Батъл е жертва номер пет — промърмори Кинг.

— Е, той наистина е пети, Шон — отговори Уилямс.

— Но в писмото за Пембрук — Кани се споменаваше смъртта само на едно хлапе. Ако го приемем буквално, би означавало, че Батъл е жертва номер четири. Несъответствие, което засега си остава необяснимо.

Уилямс се плесна с длан по бедрото.

— Виждаш ли защо ви искам на моя страна? Вие имате нюх и интуиция.

— Всичките ни предположения може да се окажат напълно погрешни — възрази Кинг.

— Или съвсем точни — отвърна Уилямс. — И още нещо, което трябва да знаете. Хинсън имаше златна гривничка на крака. Не я открихме нито на трупа, нито в къщата.

— Може би онзи тип събира сувенири — каза Мишел. — Трофеи от жертвите.

— Може би. Липсваше ли нещо от Боби Батъл?

— Нищо, доколкото знаем. — Уилямс се втренчи в Кинг. — И тъй, какъв ще е следващият ви ход?

Кинг се замисли. Накрая каза:

— Време е да изясним веднъж завинаги дали има връзка между убийствата.

— Вече знаем, че всички са жертви на един и същ убиец — каза Уилямс.

— Не, не знаем — рязко отвърна Кинг. — Така или иначе, не това имах предвид. Трябва да открием дали съществува нещо общо между жертвите , дали не са някак свързани помежду си.

— Но при серийните убийства няма подобна връзка — възрази Уилямс.

— Този случай може да се окаже изключение от правилото — каза Кинг. — И докато разследваме, ще трябва да се върнем в леговището на лъва.

— Леговището на лъва — повтори Мишел. — Какво имаш предвид?

— Ще трябва пак да се срещнем със семейство Батъл — отговори Кинг.

— Бих предпочела да застана отново срещу Присила Оксли. И да знаеш, че ако тая жена още веднъж ме нарече фльорца или маце, играта ще загрубее.

След като Уилямс излезе, Мишел попита Кинг:

— И какво всъщност очакваме да открием при посещението си у семейство Батъл?

— С малко късмет — отговор на твоя въпрос защо Реми не си носи халката. А също и какво е имало в тайното чекмедже на Боби.