— Не възразявам — бързо каза Мишел.
— Боби Батъл беше много богат. Питам се в чия полза е завещанието му.
— Да не би да намекваш, че някой от семейството го е убил и се е опитал да маскира престъплението като едно от серийните убийства? — попита Силвия.
— Не би могъл да е Еди — каза Мишел. — Той беше с нас в „Мъдрия джентълмен“ до единайсет и нещо.
— Вярно — съгласи се Кинг. — Но Доротея и Савана са били в болницата преди това. Не може да са инжектирали отровата тогава, защото Боби щеше да издъхне много преди идването на Реми. Но да речем, че една от тях е скрила калиевия хлорид в стаята при предишното си посещение, после се е върнала тайно след излизането на Реми, изпълнила е замисленото и си е плюла на петите.
— Еди каза, че Доротея била на някаква сбирка — напомни Мишел.
— Ще трябва да проверим.
— Е, много убийства са извършвани заради финансова изгода — каза Силвия. — Може да си на прав път, Шон.
— И като сме почнали, ето ви още една тема за размисъл: Реми е била в стаята с Батъл часове наред. Какво гарантира, че не е инжектирала калиевия хлорид в системата, преди да си тръгне?
— Какъв мотив може да има? — попита Силвия. — Тя е богата.
— Ами ако Боби си е възвърнал старите навици да тича по жени и на Реми просто й е дошло до гуша? Понякога всичките пари на света не могат да усмирят подобна ярост.
— Това е друга история, разбира се. Имаш ли някакви доказателства?
Кинг се замисли за тайното чекмедже на Батъл и за приумицата на Реми да не носи брачната си халка, но реши да не го споменава пред Силвия.
— Не казвам, че имаме доказателства. Просто подхвърлям хипотези. А женският гняв е може би по-стар мотив за убийство дори и от парите. И тъй, Реми излиза с желязно алиби, а перото и часовника оставя за заблуда. Серийният убиец е гвоздей на новините, тъй че тя знае необходимите подробности.
— Но фактът, че е била там, хвърля подозрение върху нея, особено при забавена смърт чрез отрова — възрази Силвия. — Логично би било, ако замисля нещо подобно, да се вмъкне по друго време, да извърши убийството и да изчезне, преди да я забележат. При сегашното положение тя на практика няма алиби.
— Е — каза Мишел, — ако аз бях убила Батъл, прехвърляйки вината върху местния сериен убиец, щях да си отварям очите на четири.
— Какво искаш да кажеш? — попита Силвия.
— На мястото на истинския убиец много бих се раздразнила.
— Все още не те разбирам — каза Силвия.
— Погледни го от този ъгъл. Поредицата убийства са подготвени и извършени най-педантично. Получаваме от убиеца писма с подигравки към полицията. Ако някой друг е убил Боби Батъл и се опитва да прехвърли вината върху серийния убиец, нашият маниак на тема контрол би сметнал това за опетняване на шедьовъра му. И навярно би пожелал да си отмъсти на човека, убил Батъл.
— Значи може да се получи така, че един убиец да гони друг — каза Кинг.
— Именно — отвърна Мишел.
— Назначавам и двама ви за помощник-шерифи — заяви Уилямс на другия ден, докато седеше зад бюрото в кабинета си и гледаше втренчено Кинг и Мишел.
Смаяни, двамата също се вторачиха в него.
— Моля? — възкликна Кинг. — Веднъж вече бях твой помощник. Не държа да се повтори, Тод.
— Не ти давам избор. Необходим си ми!
— Робството е отменено отдавна — възрази Кинг.
— Какво става, Тод? — попита Мишел.
— Федералните ме притискат, това става.
— Но нали искаше да ти помогнат — изненада се Кинг.
— Само че не съм искал да ме избутат встрани от разследването в собствения ми град. Не искам хората да ме смятат за некадърник. Разбира се, готов съм да работя с федералните, дори да ги включа в съвместно разследване. Но да пукна, ако им разреша да ме изхвърлят от работата по престъпление на моята територия.
Кинг изумено поклати глава.
— Тод, май си прекалил с ходенето по аутопсии. Защо не ги оставиш да поемат нещата в свои ръце? Разполагат с необходимия персонал и опит. Нека си блъскат главите.
— Има и нещо, наречено гордост, Шон — възрази обидено Уилямс. — А вие двамата вече вложихте в тази история доста сили и време. Имате теории и идеи. Какво ни пречи с общи усилия да разгадаем случая по-бързо от всемогъщото ФБР? Дявол да го вземе, Чип Бейли вече се разкарва наперен като петел. Само чакам кога ще ми нареди да му приготвя кафе. Тогава ще ми падне пердето. Гръмвам го като нищо, негодника. — Той ги изгледа умолително. — Хайде де, вие двамата имате не по-малко опит от тях. Знам, че заедно ще се справим. И не забравяйте, ние живеем тук, а те не. От нас зависи отново да превърнем Райтсбърг в спокойно място. Той е нашият дом. Всички разчитат на нас.
Читать дальше