— Имаме ли представа какво е инжектирано във венозната система? — попита Мишел.
— Лабораторията ще анализира съдържанието и ще направи токсикологичен анализ — каза Уилямс. — За щастие някой е проявил наблюдателност и е забелязал дупчицата, преди системите да бъдат свалени и изхвърлени.
— Къде е Силвия? — попита Кинг.
Уилямс поклати глава.
— Прибра се, скапана от умора. Снощи привърши аутопсията на Хинсън, хвана някакъв вирус и сега повръща в тоалетната. Или поне това се канеше да направи, когато приключихме разговора. Ще дойде веднага щом се съвземе.
Бейли се намеси.
— ФБР също. Това е петата поредна смърт, поне доколкото знаем. Трябва да вземем по-сериозно участие, Тод. Съжалявам.
— Тогава може би ти ще поговориш с Реми. Когато узнае какво се е случило, жив ще ме одере.
Кинг каза:
— На ваше място не бих разгласявал нищо, докато не получим писмо от убиеца. Часовникът и перото са почти сигурни признаци, че Боби е поредната жертва, но трябва да бъдем абсолютно уверени, преди да си навлечем неприятности с Реми.
— Добре казано — съгласи се Бейли.
— Липсват ли някакви вещи от стаята на Боби? — попита Мишел. — Човекът, когото търсим, е вземал по нещо от всички останали жертви.
— Няма как да сме сигурни, преди да разговаряме с Реми — каза Уилямс. — А сега искам да уточня пълната последователност на събитията.
Той излезе за момент и след малко се върна с лекуващия лекар и старшата сестра.
— Може ли още веднъж да ни изложите всичко по часове и минути? — попита Уилямс.
— Да, сър — отговори сестрата. — Мисис Батъл беше тук от четири следобед до около десет вечерта. През цялото време остана в стаята. Мистър Батъл беше жив и в добро състояние до десет и няколко минути, когато дежурната сестра го провери за последен път. Не е имал други посетители.
— А преди идването на мисис Батъл? — попита Мишел.
— В ранния следобед дъщеря му Савана дойде и остана за малко. Не знам точния час. След това намина и Доротея Батъл, някъде около два и половина.
— През задната врата ли влязоха? — попита Бейли.
— Само Савана, Доротея мина през главния вход — отговори сестрата.
— Ще ни трябва точното време на двете посещения — каза Уилямс.
— Много добре, ще го уточним — отвърна намусено лекарят. — А сега бихте ли ме извинили? Имам и други пациенти.
Човекът навярно се тревожи за неминуемия съдебен процес, надвиснал над болницата, помисли си Кинг.
— Дано с тях да имате повече късмет — изтърси Уилямс, който явно бе доловил същото послание в тона му.
След като лекарят излезе, Уилямс продължи да разпитва сестрата.
— И тъй, в десет и петнайсет състоянието на Батъл се промени.
Сестрата кимна.
— Спиране на сърдечната дейност. Когато пристигна първата сестра, мониторът показваше права линия. Екипът от реанимацията се опита да го спаси, но не успя.
Кинг каза:
— Значи за десетината минути между посещението на сестрата и спирането на сърдечната дейност убиецът е нанесъл удара и отровата е подействала, ако наистина става дума за отрова.
— Така изглежда — кимна Бейли.
— Забелязах, че в стаята има видеокамера — каза Кинг.
— Във всички стаи има. Така можем да наблюдаваме пациентите от дежурната стая.
— Но никой не е забелязал външен човек да влиза след напускането на мисис Батъл.
Сестрата се смути.
— Понякога дежурната стая остава празна.
— Например при застъпването на нова смяна? — подсказа Кинг.
— Да. Ако някой е дошъл след мисис Батъл, трябва да е влязъл през задната — врата, иначе щяхме да го забележим.
— Разбирам — отвърна Кинг.
— Голям риск е било да влиза, когато болницата гъмжи от народ — отбеляза Уилямс.
— Е, ако някой е искал да извърши подобно нещо — каза сестрата, — не би могъл да избере по-подходящо време.
— Да, несъмнено — каза Кинг.
На излизане Кинг спря пред стаята на сестрите.
— Може ли да огледам? — попита той старшата сестра. — Мина зад широката конзола и огледа изображенията върху мониторите. — Не се води запис, нали?
— Не. Камерите не са за охрана, а само за наблюдение на пациентите.
— Е, май ще трябва да си преосмислите философията.
— Какво беше това? — попита Мишел, след като напуснаха дежурната стая.
— Хрумна ми, че човек, запознат с болничните процедури, би трябвало да знае и за камерите. Не е твърде приятно да попаднеш на екран точно когато убиваш някого; отразява се много зле на съдебната защита. Във всички други стаи камерите бяха разположени така, че да обхващат цялото легло и апаратурата от двете му страни. В стаята на Батъл се виждаше само леглото и дясната страна.
Читать дальше