Дейвид Балдачи - Игра на часове

— Убиецът е изместил камерата, за да не го забележат какво върши, ако някой случайно е наблюдавал монитора.

— Точно така.

На изхода от болницата срещнаха Хари Карик. Въпреки ранния час адвокатът беше облечен със сако от туид и скъпа спортна риза.

— Хари, какво търсиш тук? — попита Кинг.

— С Боби Батъл сме стари приятели. По-точно бяхме стари приятели. Освен това съм юридически съветник на болницата. Обадиха ми се у дома. Току-що приключих разговорите с ръководството. Признавам, че има конфликт. Но това е положението. Видяхте ли Реми?

— Не, когато пристигнахме, си беше тръгнала.

— Знам поне отчасти какво са открили в стаята на Боби — каза Карик. — Вероятно има и още.

— Само дето засега не знаем какво е.

— Добре, няма да ви задържам, но скоро трябва да поговорим за случая с Джуниър.

— Как върви?

— Разкритията ви досега бяха ценни, но не ми помагат особено. Опипах почвата с прокурора — исках да разбера дали ще прояви снизхождение, ако Джуниър се признае за виновен, но той не обели и дума. Без съмнение всичко е в ръцете на Реми. Тя и преди беше разстроена, а сега, след смъртта на Боби, не вярвам да е омекнала.

— По-скоро се е ожесточила — подхвърли Мишел.

— Сигурно — мрачно се съгласи Карик. — Е, няма да ви задържам. Ако чуете нещо повече за смъртта на Боби, обадете се.

Той им обърна гръб и се отдалечи. Видяха го как седна в идеално възстановен британски спортен автомобил и подкара към червеникавото сияние на изгряващото слънце.

Мишел се обърна към Кинг.

— Наистина ми е жал за Хари. Приятел е със семейство Батъл, но защитава не само Джуниър Дийвър, а и болницата, където умря Боби.

Кинг кимна.

— Определено очаквам съдебен процес срещу болницата. Смешна работа — да съдиш заведение, върху което е изписано името ти.

— Според мен това ни най-малко няма да попречи на Реми Батъл.

— Не съм и очаквал нещо друго. — Кинг уморено се разкърши. — Чудя се дали да отида в кантората, или да си доспя на шлепа.

— Аз смятам да потичам — каза Мишел. — Защо не дойдеш и ти? Ендорфините са полезни за мозъка.

— Да тичаш! — възкликна той. — Та ти току-що идваш от кикбокс!

— Това беше вчера, Шон.

— Знаеш ли, че и Господ си е вземал ден за почивка?

— Нямаше да си взема, ако беше жена.

— Добре, убеди ме.

Тя го изгледа доволно.

— Значи ще дойдеш да тичаш с мен?

— Не, връщам се на шлепа да спя. Щом е било добро за Господ, значи и на мен няма да ми се отрази зле.

Пощата имаше строги инструкции незабавно да предава на полицията всяко съмнително писмо, адресирано до „Газет“. Посланието за Хинсън пристигна в деня след убийството на Боби Батъл. Текстът бе съвсем кратък и ясен.

Един адвокат по-малко, на кого му пука? Вярвам, че този път знаете кой не съм. До скоро.

Междувременно Силвия Диас се бе надигнала от леглото и най-сетне извърши аутопсията на Робърт Батъл.

В момента тя седеше с Кинг и Мишел в кабинета си. Каза им, че Уилямс и Чип Бейли са присъствали на аутопсията.

— И тъй, как е убит Боби? — попита Кинг.

— Няма да знам със сигурност, преди да дойдат резултатите от токсикологията, а това ще е след около седмица, но изглежда, че някой е инжектирал в торбичката за венозно вливане голямо количество калиев хлорид. За по-малко от десет минути той е минал по тръбичките и е навлязъл в тялото. В такъв случай веднага след това настъпва сърдечна дефибрилация. При неговото състояние краят е бил бърз и за щастие безболезнен.

— Всичко това подсказва известни медицински познания — предположи Кинг.

Силвия се позамисли.

— Вярно е, че калиевият хлорид рядко се използва за убийства. Но ако човекът е имал медицински познания, значи действа доста немарливо.

— Какво имаш предвид?

— На Батъл бяха сложени обичайните венозни системи: хепарин против съсирване на кръвта, физиологичен серум, антибиотик срещу белодробната инфекция от дългото интубиране и допамин за контрол на кръвното налягане.

— Добре, и какво ни говори това? — попита Кинг.

— Ако човекът беше инжектирал калиевия хлорид направо в тръбичката вместо в найлоновия плик, щеше да постигне същия смъртоносен резултат, но без възможност това да бъде открито. Трябва да знаете, че физиологичният серум съдържа калиев хлорид. Така беше и във венозната система на Батъл. Успях да установя, че някой е добавил калиев хлорид, едва след като сравних концентрацията му с тази на стандартна система. Дозата трикратно надхвърляше нормалното ниво — предостатъчно, за да го убие.