Дейвид Балдачи - Игра на часове

Мишел забеляза, че провлеченият й южняшки акцент става по-подчертан, когато е ядосана, и че за разлика от дъщеря си тя не го демонстрира нарочно. Остави чашата си, защото едва не я бе изтървала при избухването на Реми. Мълчаливо благодари на Бога, че Ремингтън Батъл не е нейна майка.

Кинг отговори невъзмутимо:

— Ще го имам предвид, Реми. А сега можем ли да огледаме?

Реми се вторачи в него. Устните й потрепваха, явно се мъчеше да овладее гнева си. За момент Мишел си помисли, че е готова да замери Кинг с кафената чаша. Май ще е по-добре да преминеш на кафе без кофеин , помисли си тя.

Накрая Реми стана от стола и им кимна да я последват.

— Какво пък, по дяволите. Сама ще ви разведа.

Реми Батъл въведе Кинг и Мишел в къщата. По централното стълбище се изкачиха на третия етаж. Мишел забеляза, че сградата изглежда достроявана с времето — встрани от старинното централно здание се разпростираха нови крила.

Реми явно прочете мислите й, защото каза:

— Строителните работи в тази къща се водиха десетилетия наред. Мнозина наши приятели имат по няколко красиви имения из разни краища на света, но ние с Боби не искахме друго. На места е същински архитектурен миш-маш и някои коридори завършват със стена, но аз — тя побърза да се поправи… — ние си го харесваме.

Реми отвори една врата и ги въведе в просторна и добре обзаведена стая с редица прозорци, боядисана в меки тонове. Един от прозорците изглеждаше по-нов. Реми го посочи.

— Оттук е влязъл. Полицаите казаха, че използвал лост. След дълги уговорки ми разрешиха да поправя прозореца.

Кинг се вгледа в пукнатата рамка за портрет върху едно от нощните шкафчета. Стъклото липсваше. Той взе рамката.

— Какво й се е случило?

Реми се навъси.

— Тази рамка беше на масата до прозореца. Счупила се е при влизането на Джуниър. Още не съм я поправила.

Кинг и Мишел се вгледаха в портрета на юноша. Беше разкъсан точно по средата.

— Кой е това? — попита Кинг.

— Портрет на Боби — младши. Никога няма да простя на Джуниър, че го съсипа.

Кинг върна рамката на място.

— Чух, че в гардероба ти имало тайно шкафче.

Реми кимна и им направи знак да я последват. Гардеробът й беше покрит с махагонови орнаменти, а дрехите, чантите, обувките шапките и другите аксесоари бяха подредени безупречно.

Кинг огледа вътрешността с нескрито възхищение. Той самият поддържаше вещите си в съвършен ред, както бе добре известно на Мишел. Доволното му изражение явно не остана незабелязано за нея, защото, докато Реми се бе извърнала настрани, Мишел потупа Кинг по рамото, демонстрира тръпка на оргазъм и след това се престори, че пали блажено цигара.

— Къде беше скритото шкафче, ако разрешиш да попитам? — каза Кинг, след като се намръщи на партньорката си.

Реми леко издърпа едно чекмедже, после почука дървената плоскост точно под него. Разкри се тясно пространство с ширина петдесет сантиметра и дълбочина около шейсет.

— Тайно отделение — обясни Реми. — Изглежда като част от облицовката, но при изтеглянето на горното чекмедже се задейства скрито лостче. Когато почукаш по десния горен ъгъл, капачето се отваря.

Кинг внимателно огледа механизма.

— Хитро измислено.

— Винаги съм искала да имам тайно чекмедже в гардероба си — каза Реми. — Още откакто бях малка.

— Но грабителят не е знаел как се отваря — подхвърли Мишел.

— Джуниър Дийвър не знаеше как се отваря — поправи я Реми. — Почти всички чекмеджета в гардероба бяха изподраскани и разбити. Доста пари хвърлих за поправката. И затова стигне ли се до съд, ще смъкна кожата на Джуниър. Не пропускайте да го кажете на Хари.

— Но откъде някой друг освен вас е разбрал, че тук има тайно отделение? — попита Мишел.

— С годините може и да съм се изпуснала пред някого. Не бях много предпазлива, защото имаме първокласна охранителна система, или поне така си мислех.

— А системата беше ли включена? — попита Кинг.

— Да, само че на третия етаж няма детектори за движение, а и прозорците тук не са свързани с инсталацията. Системата беше монтирана преди години, след като едва не се случи трагедия. Сигурно тогава са смятали, че третият етаж е недостъпен за грабители — добави раздразнено Реми.

— Каква трагедия? — попита Кинг.

Реми се обърна към него.

— Отвлякоха сина ми Еди.

— Не бях чувал — каза той.

— Случи се преди повече от двайсет години, докато Еди още учеше в колежа.

— Но явно всичко е приключило добре — каза Кинг.