Дейвид Балдачи - Игра на часове

Кинг поклати глава.

— Изглежда, че тези убийства са само първият залп от сражението.

— Смяташ ли, че ще има ново писмо?

— Да, и то скоро. И макар че Тод не ми вярва, аз съм сигурен, че то ще е посветено на Кани и Пембрук. Тод възнамерява да поговори с Лулу Оксли, за да узнае повече за Ронда Тайлър.

Мишел се загледа напред.

— А къде отиваме ние?

— При семейство Батъл. Обадих се да уговоря среща.

Кинг помълча, после добави: — Ти вече преживя доста за днес. Сигурна ли си, че ще издържиш?

— С какво толкова ще ме изплашат семейство Батъл след видяното в моргата?

— Може и да има с какво.

Имението Батъл се намираше върху внушителен хълм. Просторната триетажна сграда от тухли, камък и дърво бе обкръжена от декари изумрудена трева, осеяни тук-там с вековни дървета. Имотът излъчваше усещането за старо богатство, макар че купищата пари, на които дължеше съществуването си, бяха на не повече от няколко десетилетия. Кинг и Мишел спряха пред масивен двоен портал от ковано желязо. Върху нисък черен стълб близо до асфалтираната алея имаше домофон. Кинг свали страничното стъкло и натисна белия бутон върху кутийката. Отговори му любезен глас и след минута порталът се разтвори. Кинг подкара напред.

— Добре дошли в замъка Батъл — подхвърли той.

— Замък ли го наричат?

— Не, шегувам се.

— Ти каза, че познаваш Реми Батъл.

— Както и повечето местни жители. От време на време играех голф с Боби. Той е общителен и властен, но има железен кураж и отвратителен нрав, ако случайно го ядосаш. Реми пък е от онези жени, които ти позволяват да зърнеш само късчета от характера им, и то при строго определени условия. А ако ядосаш нея , дори цял лекарски екип трудно ще успее да те закърпи.

— Откъде са й измислили странното име Реми?

— Съкратено от Ремингтън. Според злите езици това била любимата оръжейна марка на баща й. Всички, които я познават, смятат, че името й подхожда идеално.

— Кой би предположил, че в едно тъй малко градче живеят толкова интересни хора? — Мишел се загледа към внушителната постройка. — Страхотно местенце!

— Погледнато отвън — да. За вътрешността ще изчакам сама да прецениш.

Когато почукаха на входната врата, почти незабавно им отвори едър мускулест мъж на средна възраст, облечен с жълта плетена жилетка, бяла риза, черни панталони и вратовръзка в неопределен тъмен цвят. Представи се с името Мейсън. Съобщи им, че мисис Батъл имала да довърши нещо и след малко щяла да дойде при тях на задната веранда.

Докато Мейсън ги водеше през къщата, Мишел огледа потресаващия интериор. Нямаше и капка съмнение, че всичко около нея е скъпо. И, кой знае защо, най-силно я изненада липсата на чувство за парадиране с това богатство.

— Вътрешността е прекрасна, Шон — прошепна тя.

— Нямах предвид тази вътрешност — тихичко отговори той. — Говорех за обитателите.

Излязоха на задната тераса и завариха там маса, върху която имаше горещ и студен чай, солени и сладки хапки и сандвичи. Мейсън наля напитки по техен избор, после си тръгна, затваряйки тихичко остъклената врата зад себе си. Температурата беше около двайсет и пет градуса, слънцето грееше и из въздуха все още се носеше влага от неотдавнашните дъждове.

Мишел отпи глътка чай с лед.

— Този Мейсън нещо като иконом ли е?

— Да, работи при тях открай време. Всъщност е нещо повече от иконом.

— Значи доверен човек? Може би ще ни бъде полезен.

— Едва ли, струва ми се твърде лоялен — отвърна Кинг. — Но, от друга страна, човек никога не знае колко тежи нечия лоялност, докато не провери на кантара — за предпочитане с няколко банкноти върху другото блюдо.

Двамата чуха плясък на вода, пристъпиха до железния парапет, който ограждаше част от терасата, и хвърлиха поглед към великолепния терен зад къщата.

Върху просторната зона за забавления на открито имаше каменна сграда с басейн, голям навес с масички за пикник, малък басейн с джакузи, в който спокойно можеха да се поберат дузина възрастни, и още един голям овален басейн, очертан по ръба с декоративни тухли и каменни плочи.

— Винаги съм се чудила как живеят богатите — каза Мишел.

— Като теб и мен, само че много по-добре.

От бистрата и очевидно затоплена вода на басейна излизаше млада жена с извънредно оскъден бански костюм и дълга руса коса. Беше висока метър и седемдесет и седем-осем, а щедрите извивки на тялото й определено ловяха окото. По краката, ръцете и раменете й се очертаваха стегнати мускули, а на пъпа върху плоския й корем блестеше халка. Докато се навеждаше за хавлия, двамата видяха голяма татуировка на дупето й.