Дейвид Балдачи - Игра на часове

— Какво си е татуирала? — попита Мишел.

— Името — обясни Кинг. — Савана. — Той се загледа в младата жена, която се бършеше с хавлията. — Да им се чуди човек какво ли не пишат по кожата си, и то с ръкописни букви.

Мишел вдигна вежди.

— И успя да го разчетеш чак оттук?

— Не, виждал съм го и друг път — каза Кинг и побърза да уточни: — На едно плажно парти.

— Аха. И защо си е написала името там? За да не я забравят мъжете ли?

— Полагам големи усилия да не разсъждавам по въпроса.

Савана вдигна очи, видя ги и размаха ръка. Наметна се с къс прозирен халат, обу си чехли и тръгна нагоре по тухлените стъпала.

Когато стигна до тях, тя прегърна Кинг с такава сила, сякаш искаше да премаже гърдите му с масивния си бюст. Гледани отблизо, чертите на лицето й се оказаха не тъй безупречни като тялото; носът, брадичката и челюстта бяха неправилни и малко по-остри, отколкото трябваше, но Мишел реши, че прекалява с критичния поглед. Савана Батъл беше много красива жена.

Савана огледа Кинг с възхищение.

— Честна дума, Шон Кинг, при всяка нова среща изглеждаш все по-добре. Е, честно ли е това? Ние, жените, само стареем.

Говореше с провлечен южняшки акцент, но според Мишел го правеше нарочно.

— Последното очевидно не се отнася за вас — каза Мишел и протегна ръка. — Аз съм Мишел Максуел.

— О, колко сте мила — отвърна Савана, но тонът й подсказваше, че съвсем не мисли така.

— Честито дипломиране — каза Кинг. — Колежът „Уилям и Мери“, нали?

— Татко открай време искаше да уча в колеж и аз се съгласих, макар да не бих казала, че ми беше приятно.

Савана седна и бавно започна да бърше стройните си крака — според Мишел изкусителният жест беше предназначен за Кинг. После посегна към платото със сандвичи.

— Каква специалност завършихте? — попита Мишел. Струваше й се, че младата жена трябва да е получила диплом като клакьорка или специалистка по купоните, а може би и в двете области.

— Инженер-химик — гласеше за нейна изненада неясният отговор. Явно никой не бе научил Савана, че не е прилично да се говори с пълна уста. — Татко натрупа богатството си като инженер и аз май съм се метнала на него.

— Много ни е мъчно за Боби — тихо каза Кинг.

— Той е корав мъж. Ще се справи — отвърна уверено Савана.

— Чух, че се каниш да тръгнеш по свой път — каза Кинг.

Лицето на Савана помръкна.

— Хората май непрестанно се забавляват с прогнози какво смятам да правя. На малката Батъл богатството й е в кърпа вързано — горчиво добави тя.

— Нямах предвид това, Савана — меко отвърна Кинг.

Тя отхвърли извинението му с рязък замах из въздуха.

— Цял живот го търпя, тъй че защо да спирам точно сега, нали? Искам сама да си пробия път в живота, а това невинаги е лесно с родители като моите. Но ще успея. Няма да разчитам само на кредитната карта, за да си купя щастие.

Докато я слушаше, Мишел усети как оценката й за младата жена става по-положителна.

Савана избърса устните си с ръка и каза:

— Знам защо сте дошли. Заради Джуниър Дийвър, нали? Не проумявам защо е извършил подобна глупост. Така де, нима майка ми ще си затваря очите, докато той отмъква венчалната й халка? Друг път!

— Може да не е бил той — каза Кинг.

— Той е, няма съмнение — отсече Савана, бършейки влажната си коса. — Доколкото чух, оставил е толкова улики, че със същия успех би могъл да седне на пода и да чака кога ще дойдат да го арестуват.

Тя натъпка в устата си още един сандвич заедно с шепа пържени картофи.

— Престани да ядеш като прасе, Савана! — раздаде се рязък глас. — И се опитай да седиш като дама, ако изобщо можеш да си представиш подобна идея.

Савана, която се бе отпуснала на стола с широко разтворени крака като дебнеща проститутка, мигновено се надигна, плътно притисна бедра и придърпа халата върху коленете си.

Ремингтън Батъл излезе на терасата с величавата стъпка на легендарна бродуейска актриса, уверена в способността си без усилие да властва над публиката.

Беше облечена безупречно с ослепително бяла плисирана пола, слизаща няколко пръста под коляното. На краката си носеше стилни, макар и малко консервативни обувки с нисък ток. Белият пуловер, наметнат върху раменете й, частично закриваше бледосинята блуза. На ръст бе с няколко сантиметра по-висока от дъщеря си — приблизително колкото Мишел, — а грижливо положеният грим и изисканата прическа на боядисаната в червено коса издаваха, че държи на външността си. Имаше силно, дори властно лице. Мишел предположи, че на младини Реми навярно е била по-красива от дъщеря си. Дори днес, над шейсетте, тя си оставаше много привлекателна жена. Но най-забележителната й черта бяха очите — очи на хищна птица, завладяващи и внушаващи страх.