Дейвид Балдачи - Игра на часове

Реми се ръкува с Кинг, който й представи спътничката си. Мишел усети как възрастната жена я оцени със суров поглед и предположи, че Реми Батъл е открила редица недостатъци в небрежното й облекло, почти липсващия грим и разчорлената от вятъра коса. Но не й остана много време да умува в тази посока, тъй като Реми отново насочи вниманието си към Савана.

— По мое време не посрещахме гостите разсъблечени — каза тя с леден глас.

— Плувах, мамо. Обикновено не влизам в басейна с вечерна рокля — отвърна хапливо дъщерята, но пръстите й се вдигнаха пред устата и тя нервно загриза ноктите си.

Реми я стрелна с тъй остър поглед, че накрая Савана отново грабна сандвич и шепа пържени картофи, промърмори нещо неясно, което звучеше като „дърта кучка“, и се отдалечи, чаткайки яростно с мокрите чехли по тухления под.

Едва тогава Реми Батъл седна и насочи цялото си внимание към Кинг и Мишел.

Двамата въздъхнаха едновременно, когато погледът й се впи в тях. За Мишел това бе моментът, в който истински опозна замъка Батъл. Сега разбираше какво точно е имал предвид Кинг, когато казваше, че тепърва й предстои да се запознае с вътрешността на дома.

— Трябва да се извиня заради Савана — каза Реми. — Обичам я, но в някои дни ми е трудно да повярвам, че между нас има кръвна или впрочем каквато и да било друга връзка.

— Няма нищо, мисис Батъл, та тя е още дете — каза Мишел. — На тази възраст всички правят щуротии.

— Не е дете — отсече Реми. — Вече е на двайсет и две! Завърши един от най-добрите колежи по Източното крайбрежие. Халки на корема и татуировки на задника! Не съм пратила това момиче в колежа, за да оглупее съвсем, по дяволите!

Мишел се озърна за подкрепа към Кинг.

— Ъъъ… Реми, много се натъжихме, като узнахме за Боби. Как е той? — попита Кинг.

— Състоянието му си остава критично — отговори Реми със същия рязък тон, после плъзна ръка към сбръчканото си чело и добави малко по-сдържано: — Извинявайте. Оплаквам се от Савана, а самата аз не се представям като гостоприемна домакиня. Просто много ми се струпа напоследък. — Тя помълча и бавно изрече: — Боби лежа в кома много дълго, а проклетите доктори не знаеха кога ще излезе от нея и дали изобщо има надежда. Но той се свести. Дори му махнаха системата за командно дишане. Преди две вечери проговори за пръв път.

— Това навярно е добра новина — каза Кинг.

— Би трябвало, нали? Само че не беше на себе си. Сипеше име след име и дрънкаше пълни безсмислици. По дяволите, лекарите дори не са сигурни дали не е изпаднал отново в кома.

— Сигурно им е трудно да определят.

— При хонорарите, които вземат, би трябвало да ходят по вода и да имат пряка връзка с Господ — гневно избълва Реми.

— А ние можем ли да помогнем с нещо?

— В момента две — три молитви няма да са му излишни.

Мейсън се появи отново, носейки поднос със сервиз за кафе. Той наля чашка на Реми и предложи на Мишел и Кинг — двамата единодушно отказаха, — после пак се оттегли.

— Няма нищо по-успокояващо от чашка кафе следобед. — Реми отпи голяма глътка, после се облегна назад. — Хари Карик е страшно добър адвокат и Джуниър има късмет, че го е ангажирал. — Тя помълча, отпи още една глътка и добави: — Но Джуниър е виновен. Знам, все едно съм го видяла с очите си.

Кинг не пропусна възможността да възрази.

— Там е работата, Реми, че не си го видяла. Никой не го е видял.

Тя отхвърли аргумента му с махване на ръка, което напомни на Мишел за жеста на Савана преди малко.

— Доказателствата са категорични.

— Точно така, прекалено категорични. Може да са го натопили.

Реми погледна Кинг така, сякаш й говореше на чужд език.

— Кой нормален човек би си направил труда да натопи нещастник като Джуниър Дийвър?

— Същият, който наистина се е вмъкнал в дома ти и е откраднал всички онези ценности — отговори Кинг. — И нима си представяш наистина как Джуниър Дийвър пласира на черно банкови облигации и скъпи бижута?

— Той не знаеше какво има вътре — възрази Реми. — Освен това е откраднал и пари. Не трябва да си гений, за да харчиш пари в брой, нали?

— Искаме само да огледаме и да поговорим с някои хора. Макар че работим за Хари и Джуниър, ти навярно желаеш виновникът да бъде заловен.

Реми се усмихна, но в очите й блеснаха заплашителни искрици.

— Правилно предполагате, мистър Кинг, макар че виновникът вече е заловен. — Изведнъж тя се разкрещя и започна да сипе думите като побесняла картечница. — И ако онзи тъп копелдак каже къде ми е венчалната халка, дяволите да го вземат, може би ще убедя прокурора да оттегли обвиненията! Защо не се върнеш да предадеш това на Хари? И тогава може би най-сетне ще сложим край на цялата скапана история!