Дейвид Балдачи - Обикновен гений

Но Мишел я нямаше.

После сякаш по чудо примката около шията му се разхлаби, а тежестта на Алиша върху гърба му изведнъж изчезна. Шон изскочи на повърхността и загълта въздуха с широко отворена уста. Закашля се от водата, примигна и отвори очи.

— Хайде, по-бързо! — разнесе се глас над него.

Мозъкът му с мъка разчете посланието. Мишел! Тя е жива! Беше чула молбата му и беше дошла да го спаси!

— Хайде, тръгвай! — повтори гласът и една ръка грубо разтърси рамото му.

Погледът му най-сетне се проясни. Над него се беше надвесил Иън Уитфийлд, а зад гърба се виждаше неподвижното тяло на Алиша.

— Трябва да изчезваме! — настоя шефът на Кемп Пиъри, докато му помагаше да се изправи.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — хлъцна Шон, закашля се и изплю поредната порция вода.

— Мърдай, нямаме време за приказки! — сряза го Уитфийлд. — Наоколо гъмжи от хора.

— Твоите хора, мръснико!

— Не и този път. Това са командоси от специалните части, които не са под мое командване да вървим!

Уитфийлд се обърна и закуцука по пътеката между Барака № 3 и гаражите.

Шон се поколеба за миг, поглеждайки към Алиша. Преспапието, с което го беше ударила лежеше на крачка от нея. Защо се беше опитала да го убие? В далечината се разнесоха викове, той се обърна и Хукна към Уитфийлд, който беше заел позиция зад едно дърво наблизо.

— Ще ми кажеш ли най-после какво става? — дрезгаво попита Шон.

— Не сега! — отсече Иън, свали пистолета от колана си и му го подаде. После разрови храстите и измъкна скритата там карабина МР5. — Ако се наложи да го използваш, цели се в главата. Бронежилетките ще издържат на всички видове пистолети.

— Накъде ще бягаме?

— Към лодката, която съм закотвил на двеста метра от пристана.

— Не патрулират ли по реката?

— Патрулират, разбира се. Но мен няма да закачат, а теб ще скрия под платнището.

— В такъв случай да вървим.

— Не бива да бързаме — вдигна ръка Уитфийлд. — Те претърсват района сектор по сектор. Ще изчакаме да свършат с този, който опира в реката, и тогава ще тръгнем натам.

— Къде е Мишел?

— Нямам представа.

— Тя се измъкна с онзи камион, който напусна Кемп Пиъри.

Уитфийлд учудено го погледна и мрачно поклати глава.

— Дяволите да ви вземат!

— Хероин ли докараха с онзи самолет? — попита Шон. — И какви бяха онези араби?

— Слушай какво ще ти кажа, Кинг! — заплашително размаха оръжието си Уитфийлд. — Не дължа обяснения на никого и за нищо! Тук съм, за да те спася и да оправя още някои неща. Не ме карай да си променям решението!

Мишел заряза мерцедеса малко преди портала на Бабидж Таун и двете с Виджи потънаха в близката гора. По пътя малката й разказа как някакви хора се появили в стаята й, притиснали кърпа към лицето й и тя се събудила чак на борда на самолета.

По пътя профучаха няколко черни джипа начело със служебната кола на Мъркъл Хейс. Слава богу, че поне полицията ще се намеси, въздъхна с облекчение Мишел.

Излязоха на брега на Йорк, но веднага се шмугнаха в храстите, тъй като движението по реката беше доста оживено. Земята беше влажна и хлъзгава от скорошния дъжд. Над главите им с грохот прелетя самолет и Мишел го проследи с поглед. После отново насочи вниманието си към враговете долу, на земята. Вече беше направила един безуспешен опит да звънне на Шон, след което се досети, че той беше оставил телефона си в Бабидж Таун. Изведнъж й хрумна да позвъни на Хорейшо, който вдигна още след първия сигнал. Разказа му накратко за последните събития, както и че е намерила Виджи.

За негова чест Хорейшо й зададе само един въпрос, при това съвсем конкретен:

— Къде да дойда да ви взема?

Върнаха се на брега на реката и не след дълго Хорейшо се появи с моторницата.

— Бях пуснал котва в една пещера наблизо и чаках някой да се обади — поясни той. — Къде е Шон?

— Не знам — отвърна Мишел, после очите й се спряха на фигурата, изскочила от близките храсти. — Шон! — извика с облекчение тя, но после изведнъж спря, зърнала фигурата на Иън Уитфийлд с карабина в ръце. Пистолетът й моментално се насочи в гърдите му. — Пусни го! Веднага го пусни!

— Всичко е наред, Мишел — извика Шон. — Той ми помага.

— Глупости! — изкрещя извън себе си партньорката му и се прицели в главата на Уитфийлд.

— Той ми спаси живота — добави Шон.

— Чух, че си страхотен стрелец, Максуел — небрежно каза Уитфийлд, направи крачка напред и й подаде карабината. — По-добре вземи това.