Дейвид Балдачи - Обикновен гений

— Приближават се! — извика Мишел, хвърлила бързо поглед зад гърба си.

— Двигателите им са два пъти по-мощни от моя — сви рамене Уитфийлд. — Дръжте се здраво!

— А какво си мислиш, че правим досега? — попита Шон, после изведнъж млъкна и стисна зъби. Уитфийлд някак си успя да направи завой под ъгъл от деветдесет градуса, без дори да намали газта. Шон политна и със сигурност щеше да падне зад борда, ако Мишел не го беше сграбчила за рамото. Краката й бяха сключени около тялото на Виджи, в случай че Хорейшо я изпуснеше.

— Мик! — изпищя детето.

— Спокойно, Виджи, държа те здраво!

Успял с невероятната си маневра, Уитфийлд насочи лодката към тесния канал на противоположния бряг, който се врязваше дълбоко в територията на Кемп Пиъри. Прелетяха покрай два светещи надписа, предупреждаващи обикновените граждани за смъртната опасност, грозяща ги при навлизане в тази част от реката. Шон вече знаеше, че опасността е съвсем реална. Две лодки с въоръжени мъже охраняваха входа на канала. При вида на бясно препускащата лодка те светкавично я взеха на мушка, включително и с един гранатомет. После видяха кой стои на руля, оставиха оръжието си и объркано се спогледаха. Уитфийлд невъзмутимо вдигна ръка и им отдаде чест, а после предприе серия от бързи маневри наляво и надясно, очевидно заобикаляйки подводни заграждения. През цялото време не отделяше поглед от осветения пулт пред себе си.

— Продължават да се приближават! — извика Мишел, после лицето й изведнъж побеля. — Готвят се да изстрелят ракета!

Мъжът на носа на моторницата действително ги беше хванал в оптическия си мерник Виджи нададе ужасен писък.

— Гледай да не я изпуснеш, Хорейшо! — дрезгаво извика Мишел.

Уитфийлд заби поглед в някаква точка пред себе си, очевидно изчислявайки нещо. Оказа се, че чака по-голяма вълна.

— Дръжте се здраво! — изкрещя миг по-късно той.

Шон и Мишел се проснаха на палубата, трескаво търсейки за какво да се заловят. В крайна сметка се вкопчиха един в друг.

От челния сблъсък с вълната лодката подскочи рязко нагоре. Двойните витла изсвистяха във въздуха. Прелетяха не повече от метър и тежко паднаха във водата пред отвора на тесния канал.

— Внимавайте! — изкрещя Валъри Месълайн, очевидно отгатнала намеренията на Уитфийлд.

Мишел се обърна в мига, в който тя скочи от моторницата и изчезна сред вълните, последвана от още няколко от нейните хора. Кормчията направи опит да заобиколи мястото, прескочено от бегълците, но вече беше късно. Моторницата удари мината, последва оглушителна експлозия.

Уитфийлд натисна руля с цялата си сила, лодката направи рязък завой и се стрелна обратно, минавайки на сантиметри от Валъри и останалите, които правеха отчаяни усилия да се освободят от тежките бронежилетки, теглещи ги към дъното.

— Как успя да го направиш, по дяволите? — попита с прегракнал от смайване глас Шон.

Уитфийлд почука екрана пред себе си.

— Нищо особено, когато знаеш къде са разположени мините. Вчера ги накарах да преместят една от тях, просто за всеки случай.

Насочиха се с рев обратно към реката. Никой не видя ракетата, изстреляна от патрулния катер. Тя се взриви на метри от кърмата. Лодката силно се разклати и Уитфийлд успя да я овладее с върховни усилия. Шон и Мишел колебливо се изправиха. Краката им трепереха. Никой не обръщаше внимание на поройния дъжд, който ги шибаше с отвесните си струи.

— Виджи! — изпищя Мишел и трескаво се огледа. — Хорейшо!

Оранжевата спасителна жилетка на детето подскачаше по вълните на петдесетина метра зад тях. Хорейшо се давеше на няколко метра вляво от нея.

Без да се колебае нито секунда, Мишел грабна един спасителен пояс, скочи във водата и заплува с всички сили към Хорейшо. Изобщо не видя как Шон скача от другата страна и се насочва към Виджи. Няколко секунди по-късно тя стигна до Хорейшо и пъхна пояса в ръцете му.

— Всичко е наред, не се паникьосвай! — изкрещя тя. — Плувай към лодката, а аз отивам за Виджи!

Хорейшо само кимна.

Мишел енергично заплува към детето, после изведнъж спря и сърцето й се сви. Няколко ръце изтегляха Виджи на борда на един от патрулните катери, а двама от мъжете се целеха в Шон, който плуваше с всички сили към тях.

— Не! — изкрещя тя, но беше безсилна да направи каквото и да било.

Миг по-късно отзад се разнесе мощно боботене и тя рязко се обърна. Лодката на Уитфийлд летеше към нея. Хорейшо вече беше на борда й, което означаваше че Уитфийлд бе проявил съобразителността да го прибере и да се впусне на помощ. Видя го как предава руля в ръцете на Хорейшо, прекрачва борда, мушва крак в подвижната стъпенка на външната стена и протяга ръка.