Дейвид Балдачи - Обикновен гений

Мишел пое оръжието, но пистолетът й остана насочен в главата му. После подозрението в очите й бавно изчезна и тя се обърна към Шон.

— Какво става, за бога?

— Бабидж Таун гъмжи от въоръжени до зъби мъже от Кемп Пиъри, а Алиша се опита да ме убие — кратко отвърна той.

— Аз повиках полицията, която вече е тук — съобщи му тя.

— Виджи? — учудено попита той и се усмихна на момиченцето, което срамежливо му махна иззад гърба на Мишел.

— Хей, какво е това? — обади се Уитфийлд, оглеждайки моторницата с Хорейшо на кърмата.

— Той ни е приятел, хайде да се качваме — отвърна Шон.

— Не! — отсече Уитфийлд. — Тази лодка няма да стигне до мястото. Последвайте ме.

Тръгнаха покрай брега и скоро се озоваха до лодката на Уитфийлд. Той ги накара да легнат на дъното и ги покри с дебело платнище.

Шон надникна от единия край и размаха пистолета.

— Ако се опиташ да ни прецакаш, със сигурност ще ти пробия дупка в главата.

Бурята бушуваше с пълна сила. По реката се появиха високи вълни, от потъмнялото небе рукна пороен дъжд. Мишел надникна изпод платнището, откачи една спасителна жилетка и я нахлузи през раменете на Виджи.

Една лодка ги пресрещна малко след като се отдалечиха от брега. Уитфийлд тихо изруга, а Шон здраво стисна пистолета.

Лодката беше много по-голяма от тяхната. На борда й имаше десет въоръжени мъже, плюс още някой.

— Къде беше, Иън? — попита гласът на Валъри Месълайн и Шон направи неволна гримаса.

— В Бабидж Таун — отвърна Уитфийлд. — Изглежда, някой е повикал ченгетата.

— Кой би могъл да го стори? — хладно попита жената.

— Най-вероятно онзи, който е проникнал в Кемп Пиъри. Но това вече няма значение, защото котката избяга от чувала. Веднага трябва да се изтеглите.

— Аз не мисля така — отвърна Валъри. — По-добре вземи няколко души и претърсете реката надолу по течението. Нарушителите най-вероятно са се изтеглили натам.

— Според мен трябва да отведеш хората си в Бабидж Таун. Нашите момчета ще имат нужда от помощ. А аз се връщам в Кемп Пиъри, защото ме чакат неотложни задачи.

Докато го слушаше, Валъри внимателно оглеждаше лодката му.

— Лодката ти гази доста дълбоко за сам човек, Иън — отбеляза тържествуващо тя.

Вместо отговор Уитфийлд завъртя лоста за газта и лодката се стрелна към голямата моторница. Ударът беше страничен, но достатъчно силен. Двама от мъжете паднаха във водата, а Валъри загуби равновесие.

Уитфийлд включи на заден, витлата за миг изскочиха от водата и лодката политна назад. После Уитфийлд включи на преден и се понесоха с пълна скорост. Отзад затрещяха изстрели. Един-два куршума пробиха корпуса.

— Имам нужда от помощ! — извика Уитфийлд.

Шон и Мишел отметнаха платнището и се присъединиха към него, а Хорейшо остана на дъното, притиснал Виджи до себе си. Моторницата се носеше след тях, нова серия куршуми засвириха покрай ушите им. Шон и Мишел отвърнаха на огъня. Още с първите изстрели с карабината Мишел успя да улучи носа на моторницата.

— Пестете патроните! — извика Уитфийлд. — Имам само два резервни пълнителя за автомата и по един за двата пистолета!

Движеха се с над сто километра в час, лодката летеше над еднометровите вълни с главозамайващи скокове и заплашително се люшкаше на вятъра.

Шон внимателно се прицели и в бърза последователност стреля четири пъти. За съжаление пистолетът беше твърде неефективно оръжие в подскачащата като трамплин лодка.

— Мога ли да ти задам един тъп въпрос? — подвикна той към Уитфийлд.

— Давай!

— Защо сладката ти женичка иска да ни види сметката, а заедно с нас и на теб?

Уитфийлд ловка завъртя руля, за да избегне високата вълна.

— Тя не ми е жена, а шеф — извика в отговор той.

— Шеф ли?! — зяпна Шон. — Какви ги дрънкаш, по дяволите? Мислех, че ти си шефът на Кемп Пиъри?

— Мисли каквото искаш! — сряза го Уитфийлд.

— А малкият ви бизнес включва и търговия с наркотици, така ли?

Уитфийлд не отговори.

— Какви бяха арабите, които слязоха от самолета? — продължи да го притиска Шон.

— Не е твоя работа!

— Алиша ли уби Лен Райвест?

Мълчание.

— Ако не беше ти, тя щеше да ликвидира и мен! — остро изрече Шон. — И това е единствената причина, поради която все още не съм ти щракнал белезниците!

— А Чамп? — намеси се Мишел. — И той ли работи за ЦРУ?

— Предлагам да се концентрираме върху един прост, но важен въпрос — сухо отвърна Уитфийлд. — А той е как да оцелеем през следващите десет минути.