Дейвид Балдачи - Обикновен гений

Чамп се претърколи на бетона, а Мишел се стовари отгоре му с цялата тежест. В следващия миг кракът й го улучи в слепоочието със зашеметяваща сила, тялото му отлетя встрани. Понесена от инерцията, Мишел се препъна в крака му и тежко се блъсна във вибриращия корпус на чесната.

Възползвайки се от паузата, Чамп успя да измъкне пистолета си, но тя го изби с нов светкавичен ритник. Юмрукът му потъна в ребрата й, агонизираща болка прониза цялото й тяло. Атаката продължи с добре премерен ритник и тя най-после си даде сметка, че насреща й стои човек, който владее бойните изкуства не по-зле от нея. Падна на земята, претърколи и моментално скочи на крака.

— Какво търсиш тук, да те вземат дяволите? — изкрещя извън себе си Чамп.

— Възнамерявам да извърша официален арест — процеди тя, докато търсеше слабо място в бойната му стойка.

— Имаш ли представа какво правиш?

— Имам и още как! Но продължавам да се питам как един световноизвестен физик се е превърнал в наркотрафикант на ЦРУ!

— Мишел, ти изобщо нямаш представа какво става!

— Защо не ме осведомиш?

— Не мога. Не искам да те нараня.

— Не искаш да ме нараниш ли? А какво ще кажеш за Мънк Тюринг и Лен Райвест?

— Върша си работата, нищо повече. Трябва да ми повярваш.

— Съжалявам, Чамп, но доверието ми току-що се изчерпи. — Докато си разменяха тези реплики, тя бавно скъсяваше разстоянието помежду им. После кракът й се стрелна към главата му. Макар и улучен тежко, той се съвзе с изненадваща лекота и премина в контраатака. Мишел получи силен удар в рамото и падна по гръб. Извъртя се като котка в мига, в който той връхлетя върху нея, и успя да контрира с ритник в бъбреците. Но за нейно огромно учудване мъжът срещу нея не падна, а само политна назад. Дишаше тежко, но стойката му остана непроменена.

— Добър си! — изкрещя тя, опитвайки се да надвика грохота на самолетния двигател.

— Но не колкото теб — поклати глава той, огледа се за миг и добави: — Трябва да изчезваш оттук, Мишел!

— За да излетиш с дрогата, така ли?

— Не върша нищо незаконно, повярвай ми.

— Вече ти казах, че доверието ми се изчерпи.

Едновременно с тези думи тялото й се стрелна напред, кракът й се заби в гърдите на Чамп. Той рухна по гръб на бетона, но за нещастие на сантиметри от пистолета си. Грабна го с едно светкавично движение, прицели се и…

С дълъг, почти акробатичен скок Мишел се хвърли обратно в кабината и затръшна вратичката след себе си. В следващия миг куршумът проби кръгла дупка в дебелото стъкло. Тя седна на пилотското място и трескаво огледа контролните уреди. По време на първата въздушна разходка бе наблюдавала действията на учения зад щурвала и вече познаваше част от стартовите процедури. Освободи крачната спирачка, бутна лоста в предно положение и чесната се стрелна напред.

Вторият куршум проби илюминатора и този път Мишел не успя да го избегне. Оловото парна ръката й, оставяйки кървава следа, и излетя през страничното прозорче. Тя натисна газта докрай и самолетът с грохот се насочи към пистата за излитане. Чамп хукна след нея с пистолет в ръка. Този път стреля по опашката, но не улучи.

— Спри! — изкрещя извън себе си той. — Не можеш да го направиш! Спри!

Но Мишел нямаше намерение да излита. Изчака моторът да достигне максимални обороти и рязко натисна десния педал. Чесната се завъртя на сто и осемдесет градуса и се насочи право към вцепенения от изненада учен, който отново вдигна пистолета, но в следващия миг се обърна и побягна. Тичаше изненадващо бързо, но самолетът го настигна и Мишел върна газта, за да не го прегази. Чамп изкрещя от ужас и се хвърли в дълбоката канавка край пистата. Тялото му се претърколи няколко пъти и тежко се приземи в купчина варели.

Мишел закова машината на място, остави двигателя на празен ход и скочи на пистата. С няколко скока преодоля разстоянието до канавката и се стовари върху учения, който правеше отчаяни опити да се изправи. Лакътят й потъна в тила му, той глухо простена и изгуби съзнание.

— Няма да умреш от моята ръка, Чамп! — задъхано изсъска тя, докато го обръщаше по гръб и проверяваше пулса му. — Мястото на откачени гении като теб е в затвора!

Чамп дишаше нормално, пулсът му беше силен и равномерен. Скоро щеше да дойде в съзнание, с ужасно главоболие и силно желание да се свърже с адвоката си. Мишел вдигна глава и се огледа. Под близкия навес висеше навит на руло електрически кабел, който щеше да й свърши работа. Изтича да го вземе и здраво завърза ръцете на жертвата си.