Дейвид Балдачи - Първото семейство

После Доусън извади от джоба на сакото си плик и й го подаде. Шон успя да го заснеме. Доусън каза нещо, но Шон не го чу заради шума от фонтана. Касандра отвори плика и Шон видя края на пачка банкноти. Успя да заснеме и това.

Малко по-късно Касандра изрита едната си обувка, протегна дългия си крак и го сложи върху чатала на мъжа. Той се намръщи и каза нещо. Шон не го чу, но дамата явно беше отблъсната, защото веднага прибра крака си и обу обувката.

Шон не познаваше Доусън, но му се възхити — не беше лесно да отблъснеш жена като тази.

След обяда Касандра се прибра вкъщи. Шон прекрати наблюдението и се обади на Дейвид Хилал. Преди да му каже какво е видял, го попита какво знае за „Сайънс Метърс“.

— Те са един от конкурентите ни за поръчката — каза Хилал.

— Познаваш ли Грег Доусън?

— Той е шеф на фирмата. Борят се да станат главен изпълнител. Хитър е като дявол и е готов на всичко, за да спечели. Защо?

— Проверявам една версия. Значи вие разчитате на контактите на Касандра в Министерството на вътрешната сигурност, за да спечелите поръчката?

— Ние смятаме, че технологията и предложението ни са по-добри от тези на Доусън, но ако Касандра работи за нас, при равни други условия вероятно шансовете ще са на наша страна.

— В такъв случай не ви ли е минавало през ум, че и други могат да поискат да я привлекат на своя страна, като „Сайънс Метърс“ например? Те са доста по-големи от вас.

— Разбира се, че опитват. И вероятно са й предлагали по-добри условия и може би повече пари, но Тък успя да я убеди да дойде при нас.

Шон кимна замислено.

— Имаш ли идея как?

— Само идея.

— Нека я чуя.

— Вероятно й е предложил част от своя дял във фирмата. Знам, че получава заплата, защото аз правя плащанията. Прехвърлянето на дял обаче може да се уреди само между тях двамата.

— Въпреки че и ти си съдружник?

— Казах ти, че съм миноритарен съдружник. Нямам почти никакви права.

— А ако Тък и Касандра са любовници и това излезе наяве?

— За нас няма да е добре.

— Има ли причина, поради която тя би могла да иска връзката им да излезе наяве? — попита Шон.

— Не виждам каква. Ако притежава дял от фирмата, подобно нещо би й навредило, нали?

— Не и ако има резервен вариант, който й носи повече пари, Дейв.

Два часа по-късно Шон най-после дочака една кола да мине през портала на жилищния блок и влезе след нея. Вратата се затвори. Паркира на място за посетители, взе дългата кутия от седалката до себе си и влезе във фоайето на сградата.

Портиерът, жилав оплешивяващ мъж с възголямо сако, вдигна поглед от вестника си.

— Мога ли да ви помогна?

Шон потупа кутията.

— Цветя за мис Касандра Малори.

— Добре. Остави ги тук.

— Не става. Казано ми е да ги доставя лично. Трябва да ми се подпише за тях.

— И аз мога да се подпиша. При нас не е прието хората с доставки да ползват асансьорите.

— Хайде стига. И бездруго ми плащат колкото да си покрия бензина. Живея от бакшиши. Ти няма да ми дадеш нищо, нали?

— Тези цветя не са за мен, така че си адски прав. Няма да ти дам.

— Слушай, работя като луд, за да си изкарам прехраната. Тук има дузина дълги стебла, а в колата ме чакат още петнайсет доставки, които трябва да направя до осем тази вечер. Пукам се по шевовете за центове.

— Изглеждаш ми малко стар, за да разнасяш цветя.

— Преди имах собствен бизнес за ипотечно финансиране.

Мъжът го погледна с разбиране.

— Ооо…

— Защо не й се обадиш да й кажеш, че съм тук. Ако не ги иска, няма проблем.

Портиерът се поколеба и вдигна слушалката.

— Мис Малори, обажда се Карл от портиерната. Донесоха цветя за вас. — Замълча. — А… не знам. Един момент. — Погледна към Шон. — От кого са?

Шон бръкна в джобчето на ризата си и погледна празно листче.

— Някой си Грег Доусън.

Карл повтори името по телефона.

— Да, добре. Ти си шефът.

Затвори и се обърна към Шон:

— Днес имаш късмет. Тя е в апартамент седемстотин петдесет и шест. Асансьорът е там.

— Идеално. Да се надяваме, че не е стисната.

— Изглеждаш добре. Ако наистина имаш късмет, може да ти даде и нещо друго като бакшиш.

Шон се престори на учуден.

— Какво искаш да кажеш? Да не е някоя мацка?

— Да го кажем така, приятел. Когато минава през фоайето, имам чувството, че съм в някоя фантазия на „Плейбой“. Май няма друга причина да стоя на тази никаква работа.

Шон се изкачи с остъкления асансьор, от който се разкриваше невероятна гледка към крайбрежието. Касандра сигурно го очакваше до вратата, защото отвори в мига, в който почука. Беше боса и с хавлиена роба, която достигаше до средата на бедрата й.