Дейвид Балдачи - Първото семейство

Отново се зае със задачата си, още по-съсредоточено. Сега вече усещаше съпротивлението на пластините. Повдигна ги една по една до нужната позиция, като държеше клипса от химикалката толкова здраво, че китката я заболя.

Намести и последната пластина, после превъртя с клипса както с ключ. Езикът се скри във вратата. Пое си дълбоко дъх и прошепна молитва. Намали максимално светлината от фенерчето, ослуша се съсредоточено и отвори вратата.

Уила излезе бавно вън в тъмнината.

Шон отпиваше кафе и наблюдаваше входа на жилищния блок през телеобектива на фотоапарата си. Температурата в Джаксънвил беше към трийсет градуса, така че беше свалил якето си и го беше хвърлил на седалката до себе си. Климатикът на наетата кола работеше на максимални обороти. Паркингът на блока се виждаше изцяло зад внушителна ограда от ковано желязо.

След минута се облегна на седалката и включи на скорост. Обектът му току–що бе излязъл от двойната плъзгаща се стъклена врата на входа и бе спрял за миг, за да си сложи слънчевите очила. Направи му впечатление, че жената е екипирана за лов на едър дивеч — къса плисирана пола, високи токчета, голи, загорели от слънцето крака и блуза с дълбоко деколте, в което всеки мъж би могъл да се изгуби.

Жената насочи дистанционното и се чу чуруликане. Качи се в колата. Беше мерцедес кабрио с ниско шаси. Заради това и лекия ветрец късата пола се вдигна достатъчно, за да открие за миг тънката ивица на бикините й и загорялата горна част на бедрото. Натисна бутон. Покривът на колата се издигна нагоре и се прибра назад.

Колата профуча през автоматичния портал и жената се понесе напред с развята назад коса. Гледката би могла да бъде хубава реклама за немската кола. Шон потегли след нея.

Тя спря първо пред химическо чистене, за да вземе дрехите си, после пред аптека. Може би за хапчета против забременяване, помисли си Шон, докато наблюдаваше край отсрещния тротоар.

Нямаше как да не се усмихне обаче, защото жената знаеше какво прави. Където и да отидеше, мъжете се обръщаха след нея. Когато се качваше и слизаше от колата, съумяваше да покаже като в забавен кадър, удивително дълго, всичко онова, за което мъжете се потят нощем и за което мечтаят денем. Всички сякаш се вцепеняваха намясто, докато загорелите бедра, перфектният задник и интригуващото деколте не изчезнеха с ръмженето на мощния мерцедес.

Следващото посещение в скъп жилищен район изглеждаше по-обещаващо. Шон видя как тя сви по алеята към великолепна тухлена къща с червен керемиден покрив с палми отпред. С помощта на телеобектива успя да види кой отвори вратата. Господинът беше висок, достолепен, с гъста сивееща коса, облечен с памучни панталони, разкопчана риза и син блейзър.

Шон успя да направи няколко снимки, преди да влязат.

След малко на улицата се появи пощенският пикап. Изчака го, докато остави пощата и свие зад ъгъла, после отиде до пощенската кутия и разгледа писмата.

На един плик прочете „Грег Доусън“. Продължи, докато друг плик не привлече вниманието му. Явно беше рекламна поща, каквато се изпраща на постоянни клиенти. Пликът беше адресиран до „Грег Доусън, вицепрезидент, Сайънс Метърс Лимитед“.

Започва да става интересно , каза си Шон.

Върна писмата в кутията, отдалечи се с колата и огледа мястото. Веднага видя възможността — през една къща от тази на Доусън имаше празен парцел, обрасъл с храсталаци. Слезе от колата с фотоапарата в ръка, мина през празния парцел, прескочи ниска ограда и се промъкна през задния двор на къщата в съседство до тази на Доусън. Надникна над тухления зид, който делеше дворовете. Нямаше никой, така че прескочи зида и се скри зад някакви храсти в дъното на задния двор.

За растенията в задния двор явно се грижеше професионален градинар. Видя голям басейн, фонтан и къщичка за съоръженията на басейна от същия материал, от който беше и голямата къща. Доусън определено разполагаше с пари. До басейна имаше масичка. На нея беше сложена кана портокалов сок и две чинии. Шон фокусира апарата и зачака. След малко от къщата излезе латиноамериканка с униформа на прислужница и поднос в ръце. Сервира обяд и отново се прибра вътре.

След няколко минути се появиха Доусън и Касандра. Доусън задържа стола й, докато тя седне, после започнаха да се хранят. Касандра оглеждаше луксозната обстановка и се усмихваше непрекъснато. За Шон не беше трудно да отгатне мислите й. Много бързо би могла да свикне с този начин на живот.