Уилям Блати - Димитър

Грод занесъл фермера у дома му, събудил жена му и изтичал до близкото село, за да повика доктора. Двамата тръгнали бързо към къщата. След като прегледал раната, старият лекар заявил, че е твърде късно. Била необходима сложна операция, при това спешна, или фермерът щял да умре до няколко часа.

— Има субдурален хематом — обяснил докторът.

— Не, демоните са виновни! — извикал обезумял пекарят.

Жената набързо се прекръстила.

Старият лекар свил рамене и си тръгнал.

Докато ядосаният Грод ругаел тихо край леглото му, пострадалият фермер, все още в безсъзнание, хванал треска, която преминала в пневмония. След три дни мъжът бил видимо мъртъв.

Грод се разплакал неутешимо.

— Демоните го убиха! — извикал той в даден момент.

— Да, само изглеждаше като пневмония — съгласила се съпругата.

След това на никого не му било до приказки.

Кодексът беса не можел да бъде удовлетворен без убийството на някой мъж. И така, година след смъртта на фермера, когато вниманието и бдителността били приспани, пекарят Грод се върнал в къщата на умрелия. Там заварил неговия малък син, който си играел на моравата. Грод огледал облените от слънце сини макове, по-ярки дори от бенгалски огън, лешниковите храсти и черешовите дръвчета, кучешкия дрян, синапа и магданоза, чуруликащите чучулиги и листенцата на маргаритките, по-бели от полярна лисица. Наблюдавал как детето гони пеперуда с черни криле, заслушал се в звънчето на кравата в далечината, спомнил си младостта, чул смеха на малкото момче, поел дъх и го застрелял между пъстрите очи. Ловната група търсела именно Грод, когато случайно попаднала на Задържания.

Някои смятаха, че не е случайно.

Въпрос:Какво ви отведе в къщата?

Отговор:Нищо, господин полковник. Грод е роднина на слепеца, който живееше там, но той има кръвна връзка с повечето селяни. Нищо не ни отведе там. Само съдбата.

В.Пази благоприличие!

О.Извинете, господине.

В.Съдбата ни е в наши ръце.

О.Да, така е.

В.Да се върнем към къщата…

О.Намира се извън селото. Обкръжихме я малко след залез-слънце. Беше студено. Влязохме вътре и заварихме слепеца. И другия.

В.Другия?

О.Да. Слепецът седеше край огъня. Другият беше до масата. Имаше много храна: зеле, хляб, сирене, агнешко, яйца, лук и малко грозде. Щом видях агнешкото и яйцата, си казах, че онзи трябва да е гостенин, външен човек. Така че насочих пушката към него. Можеше да е Грод, макар че се съмнявах.

В.Защо?

О.Защото се знаеше, че Грод е синеок и слаб.

В.Не разбирам.

О.Ами… мъжът не отговаряше на описанието на Грод.

В.Не си видял Задържания да е синеок и слаб?

О.Разбира се, че не. Той е черноок и набит, истински звяр. Защо гледате тъй втренчено?

В.Няма значение. Задържания оказа ли съпротива?

О.Не.

В.Нищо ли не направи?

О.Не. Седеше с наведена глава и не помръдваше. На скута му имаше малко вълнено одеяло, което скриваше ръцете му.

В.Каза ли нещо?

О.Не. Говореше само слепецът. Попита ни кои сме и какво искаме. Обясних му, след което ги подканих да се легитимират. Когато старецът стана, видях, че е сляп, и му казах: „Остави, дядо, седни.“ Другият извади картата от джоба си и ми я подаде. Пишеше, че името му е Селча Дечани, продавач на сирене от Тети. Мисля обаче, че е нещо повече от това.

В.Защо?

О.Не знам. Не мога да го обясня.

В.Подавам ти личната карта на Задържания. Тогава проучи ли я внимателно?

О.Ами не. Той очевидно не беше Грод, така че само прочетох някои детайли, разгледах снимката и му върнах документа.

В.Разгледай я отново.

О.На нея е доста слаб. В действителност не е такъв.

В.Но си сигурен, че е той?

О.Да, той е.

В.А цветът на очите? Какво пише?

О.Странно.

В.Какво пише за очите?

О.Пише, че са сини.

В.Сега спомняш ли си, че са били сини?

О.Бяха черни, като лъскави маслини в буре зехтин. Пътувахме заедно до затвора в Шкодра. Черни са.

В.Добре.

О.Изпитвате ли ме?

В.Продължавай с доклада.

О.Картата е сбъркана.

В.Казах да продължаваш.