Уилям Блати - Димитър

Шумоленето на вестника се сля с кикота на Майо, който обърна на страницата „Днес в Йерусалим“.

Еднодневна разходка в четвъртък. Четиринайсет спирки до Църквата на Божи гроб. Безплатен обяд в китайски ресторант „Мандарин“. Място на срещата: Параклисът на бичуването.

Майо се усмихна и намери още по-голямо удовлетворение в два репортажа на последна страница на вестника:

Лондон (Ройтерс): От сряда британски полицаи издирват свой колега, след като семейство се оплака, че той е изпуснал газове в лондонския им апартамент при обиск за наркотици. Служителят не се извинил. Говорител на Скотланд Ярд потвърди, че случаят се разследва от Службата за професионални стандарти.

Другият сериозен репортаж гласеше:

Разгонен лос в Норвегия помислил малка жълта кола за потенциална партньорка, но след като автомобилът не откликнал на желанията му, животното я изцапало с изпражненията си.

— Ето го решението на проблема с фригидните жени — промърмори безизразно Майо.

Погледът му се плъзна към две по-скромни заглавия, които бяха уловили вниманието му предния ден, въпреки че не знаеше защо. В едната статия се съобщаваше, че съветски части са пристигнали, за да заменят албанските войници от ротационните мироопазващи сили на ООН, патрулиращи в Голанските възвишения. Другата разказваше за труп на мъж, открит под Кулата на Възнесението. Макар че аутопсията още не бе завършила, се смяташе, че мъжът е паднал по стръмните стъпала на кулата — предположение, което изхождаше от „травмите по тялото на мъртвия“. Версията за убийство не се изключваше.

Причината за смъртта беше счупен врат.

Майо вдигна очи от вестника, след като долови странно скърцане. Вгледа се в другия край на стаята, където на стената беше подпряна цигулка в прашен черен калъф. За момент Майо я разучи озадачено. При толкова много свръхестествени събития, наблюдавани в болницата напоследък, беше ли възможно из коридорите да броди призрак? „Не, глупако! Калъфът с цигулката се е плъзнал надолу и е издал този звук!“ Не бе изключено и да е предупреждение от Морис, помисли си Майо. След като не бе изсвирил и нота през последните няколко седмици, трябваше да се упражнява по-съвестно. Осъзнал, че има задължения, Майо сгъна вестника и го пусна обратно в кошчето за боклук. После прерови купчината документи на бюрото си, докато не откри двете статии, които щяха да го подготвят за сутрешната лекция.

Едната беше посветена на педункулярната халюциноза — рядко неврологично разстройство, при което напълно здрави хора виждат познати анимационни герои като прасето Порки и патето Дафи, облечени във военни униформи (често на нацистки есесовци). Втората статия се отнасяше за болката и един забележителен експеримент, проведен неотдавна в Центъра за контрол на болката към Калифорнийския университет в Лос Анджелис. В него участвал „белокос мъж“, прехвърлил шейсетте, и една много тънка дъска с размери метър на метър. Отгоре били заковани стотици пирони, чиито остри върхове стърчали три сантиметра над повърхността. За да се подсигурят, че няма измама, членове на Медицинския факултет опрели длани в пироните и се уверили, че и при най-минимален натиск те биха пробили човешка плът. След това белокосият обект свалил ризата и фланелката си, легнал до дъската и се претърколил по гръб върху остриетата на стърчащите пирони. Без да показва и най-малкия признак на болка, мъжът останал да лежи така в продължение на няколко минути, след което „се изправил, а из стаята се разнесъл отвратителен звук от изваждането на пироните от плътта му“. Само на едно място на рамото имало кървене, но и то престанало веднага щом мъжът видял раната. Съществуваха индивиди с „вродена нечувствителност към болка“ — много рядко неврологично разстройство, при което поради все още неизвестни причини отсъства връзката между рецепторите за болка и мозъка, къде тя се разпознава. Белокосият мъж обаче не бе страдал от подобно заболяване.

— Ти си интересна личност, Морис — промълви Майо с едва помръдващи устни. — Някои от създанията ти не могат да ронят сълзи, а други са устроени така, че да не чувстват болка. Как да го разбирам? Като благословия или като ужасно проклятие?

— Трябва ли ви нещо, доктор Майо?

Стреснат, Майо вдигна поглед.

Пред бюрото му стоеше висок рус мъж с грубовато лице и брада. Беше облечен в бяла болнична престилка и го гледаше добродушно. Работеше като санитар доброволец и изпълняваше всякакви задачи, но през повечето време четеше на глас на пациентите.