Андрю Клаван - Нито дума

— Ох, мамка му! О, Господи, не!

Видя как Максуел пристъпва към дъщеря му.

— Е, господин Макилвейн… Луис… можем да действаме по лесния начин или по трудния — каза специален агент Калвин. — Разбираме ли се?

Затворникът, чието име беше Луис Макилвейн, седеше на леглото. Ръцете му бяха закопчани с белезници зад гърба. Гледаше специален агент Калвин и кимаше.

— Добре — каза Калвин.

Беше застанал пред Макилвейн, навел към него острата си брадичка.

— Искам да ми обясните какво точно направихте с дъщерята на Конрад — продължи той.

Луис Макилвейн продължи да кима. После се усмихна и каза тихо:

— Специален агент Калвин. Задник. За стотен път ти казвам, че искам да говоря с адвоката си. Няма да кажа и дума, докато не говоря с него. А когато се видя с него, ще му кажа: „Господин адвокат, моля ви, донесете ми ташаците на специален агент Калвин на поднос, за да мога да ги изям“. Загряваш ли?

Детектив Д’Анунцио въздъхна тежко. Стоеше облегнат на стената на спалнята, притиснал ръцете си с огромния си задник. Издърпа лявата и погледна часовника си. Единадесет и четиридесет и пет. Д’Анунцио вдигна глава и загледа специален агент Калвин, наведен напрегнато над заподозрения.

Д’Анунцио го наблюдаваше и мислеше за госпожа Конрад. За умните й насълзени сини очи. За формата на гърдите й. Когато го беше прегърнала — след като влезе в дома й и тя падна в ръцете му — бе усетил тези огромни гърди, притиснати към неговите. „Доктор Конрад е един невероятно щастлив човек — помисли си той. — Какво ли е да имаш подобна жена под себе си? Чувствителна, интелигентна жена, която вика и стене под теб, и голите й гърди се люшкат?“

— Луис — каза специален агент Калвин, — сигурен съм, че разбираш, че времето е изключително важно за нас. Ако нещо се случи с момиченцето, никой адвокат на света няма да може да ти помогне. Схващаш ли? Не смяташ ли, че ще се почувстваш по-добре, ако излееш душата си пред нас?

Макилвейн подуши въздуха.

— Пръдна ли някой? — попита той и се завъртя към Д’Анунцио. — Хей, дебелак, ти ли вмириса въздуха? Това да не е някакъв нов метод за разпити?

Специален агент Калвин бавно поклати глава и тръгна към Д’Анунцио. Заговори му тихо, за да не го чуе Макилвейн.

— Мисля, че трябва да доведем госпожа Конрад.

— Какво? — примигна Д’Анунцио, като прогони фантазиите от главата си. — Искам да кажа — защо?

— Ами за да го помоли — прошепна Калвин. — Да отправи лична молба.

Д’Анунцио се вторачи в човека от ФБР. Не знаеше какво да каже.

Специален агент Калвин кимна самоуверено.

— Отидете да я доведете.

Госпожа Конрад беше във всекидневната. Седеше на пода съвсем измъчена. Елизабет бе до нея и я галеше по рамото. Когато Д’Анунцио влезе, тя вдигна глава към него. Погледна го с доверчивите си очи, които накараха кожата му да настръхне.

— Каза ли ви? — попита тя с треперещ глас. — Каза ли ви нещо?

Детективът си пое дълбоко дъх.

— Не, госпожо — отговори той. — Специален агент Калвин смята, че ще има полза, ако вие поговорите отново със заподозрения. Ако го помолите да ни каже нещо.

Стори му се, че думите му звучат невероятно тъпо.

Но жената кимна несигурно. Очите на Д’Анунцио се стрелнаха автоматично към гърдите й. „Какво ли е да имаш такава жена?“ — отново се запита той.

Хвана я за ръката. Усети меката, сочна плът под пръстите си, докато й помагаше да стане.

Когато Д’Анунцио въведе госпожа Конрад в стаята, затворникът вдигна глава и се ухили.

— Хей, здрасти, Цицо — каза той. — Как си? Знаеш ли, не бих влязъл тук, ако бях на твое място. Тоя противен дебелак увоня цялата стая с пръдните си.

Лицето на Д’Анунцио почервеня. Той бързо остави госпожа Конрад до специален агент Калвин и се оттегли до стената. Оттам загледа Макилвейн, веселите му очи и белозъбата му усмивка.

— Е, Луис — меко каза специален агент Калвин. — Това е майката на малкото момиченце. Просто искам да я изслушаш. Ясно ли е?

Луис Макилвейн се ухили нагло на Аги.

Тя се вторачи в него, без да проговори. Очевидно се опитваше да се сдържи да не заплаче. Макилвейн продължаваше да се хили и да подскача на леглото като навита играчка.

Д’Анунцио сведе очи към краката си. Мили боже!

— Моля ви, господин Макилвейн — каза жената с треперещ глас. — Моля ви. Ако ни кажете къде е дъщеря ми, кълна се… ще направя всичко… сигурна съм, че мога да поговоря със съдията ви… или ще свидетелствам на делото ви… само ако ни…