Андрю Клаван - Нито дума

— Нали знаеш, че не можеш да я спасиш — каза тя. — Никой не очаква от теб да я спасиш.

Думите й бяха толкова верни, че той се почувства задължен да ги отрече. Загледа се в чашата с кафе и промърмори:

— Не се опитвам да спася никого.

За негова изненада, Агата го докосна по ръката. Пръстите й бяха хладни и меки.

— Опитваш се да спасиш всекиго — меко възрази тя. — Виждала съм те. И аз съм от училище „Норт“. Единадесети клас. Чух те как спореше с господин Джилиън за онова хлапе в коридора.

— О, Джилиън е кретен — промърмори Нейтън. — Накара хлапето да се разплаче.

— Можеше да те изключат. Видях те и в двора на училището точно преди пролетната ваканция. Видях как застана между Ханк Пиасеки и онзи дребосък. Ханк е два пъти по-едър от теб. А и тренира бокс.

Нейтън не можа да се сдържи и се усмихна. Да, онази постъпка беше смела. Той се опита да я омаловажи.

— Нямаше да се бия с него. Приятели сме. Помогнах му да изкара биологията миналата година.

Агата му се усмихна и светлинките в сините й очи затанцуваха.

— Сега разбираш ли какво имам предвид? — попита тя.

Нейтън вдигна очи към нея. Тя се засмя. Той също.

Конрад израсна в Грейт Нек на Лонг Айланд, на петнадесет мили от Манхатън. Предградието беше свежо и красиво, с просторни зелени морави и големи бели къщи. Повечето хора, които живееха тук, бяха заможни евреи като него. Бяха умерени в политиката и абсолютно консервативни в поведението си. Що се отнасяше до свободната любов, дрогата и антивоенните протести, те едва бяха започнали да проникват тук през първите пукнатини в обществото, макар да бе краят на шейсетте години. Тези неща привличаха няколко бунтари, хлапета с проблеми и парии, и никой друг.

Не привличаха Нейтън. Дори не искаше да чуе за тях. Той щеше да стане лекар. Хирург. Нямаше време за бунтове и разни подобни. Първия път, когато видя един от гимназистите от последните класове да носи съдрани джинси, той изсумтя презрително и повдигна очи към небето, а после забърза към къщи, за да отвори учебниците. Повечето от съучениците му се чувстваха по същия начин — поне за момента.

Но Агата беше различна. Първо, не беше еврейка. Второ, не беше заможна. Баща й работеше за градското пътно управление и семейството й живееше на „Параход“ — дълга улица от вехти дървени къщи, малки бакалнички, магазини за авточасти, барове и така нататък. Там живееха прислужниците от града, монтьорите и градинарите: чернокожите. В другия й край, близо до парк Кингс Пойнт, живееха полски и ирландски семейства. Там се намираше и зелената двуетажна дървена къща на Аги.

В онези дни Нейтън не обръщаше внимание на различните култури. Всички деца ходеха на училище и му изглеждаха еднакви. Бездруго не харесваше никое от тях особено. Минаха няколко месеца преди да осъзнае, че след като фамилията на Агата е О’Хара, тя вероятно е от ирландски произход. Но тази мисъл само прелетя през главата му и бързо бе забравена.

Онова, което забеляза обаче, бе, че животът на семейство О’Хара на улица „Параход“ не е същият като живота на семейство Конрад на улица „Ули“. Например по-голямата сестра на Аги, Елън, бе напуснала гимназията. Просто си бе отишла ей така и сега живееше далеч от дома си и работеше като козметичка на „Мидъл Нек“. А пък господин О’Хара, едър грубоват тип с посивяла коса, понякога след една-две бири отбелязваше, че президентът Линдън Джонсън е смотан задник, а и Джон Ф. Кенеди, мир на праха му, също не е бил много по-добър. В тези моменти госпожа О’Хара крещеше, ама наистина крещеше откъм кухнята: „Престани да дрънкаш глупости пред децата!“. А пък господин О’Хара й отговаряше също с крясъци: „А тебе пък кой те пита?“. После изхвърчаваше от къщата и затръшваше вратата.

Нейтън гледаше като замаян. Знаеше, че майка му прекалява с пиенето, но никой в семейството му никога не крещеше. Нито пък напускаше училище. Нито гласуваше за републиканците. Какво бе това семейство, за бога?

А и самата Агата. Когато не беше облечена в униформата си на доброволка в болницата, тя носеше не само клош панталони, но и пъстри хипарски тениски. Също и велурени елечета, които оставяха корема й гол. Понякога пък не слагаше сутиен, макар че гърдите й бяха големи, закръглени и тежки, и той виждаше как голите й зърна опъват плата на блузката.

На шестнадесет години Аги пушеше, и то пред родителите си. Веднъж, когато останаха насаме в малкия апартамент на Аги над семейния гараж, тя му предложи да опита марихуана, но Нейтън твърдо отказа.