Алън Фолсъм - Денят след утре

Изписаха го една седмица след събитията на Юнгфрау и два дни след като Вера потегли за Париж.

Ремер го придружи до аерогарата и му разказа последните новини. Нобъл беше прехвърлен със самолет в Лондон и сега лежеше в специализиран център за лечение на тежки изгаряния. Предстояха му множество операции за присаждане на кожа и дълги месеци възстановяване, преди да се завърне към нормалния живот… ако това изобщо се окажеше възможно. Самият Ремер, въпреки гипсираната китка, се бе завърнал на работа и разследваше енергично събитията около пожара в Шарлотенбург и престрелката в хотел „Борггреве“. Джоана Марш бе открита в един берлински хотел. След дълги разпити я бяха освободили и тя бе заминала за Щатите, придружена от Маквей. Ремер не знаеше какво е станало след това. Предполагаше, че се е прибрала в Таос.

— Ремер… — предпазливо запита Озбърн, припомняйки си нощта на Юнгфрау. — Знаете ли откъде е повикала полицията? От коя спирка? Клайне Шайдег или Юнгфрауйох?

За момент Ремер откъсна очи от пътя и го погледна.

— За Вера Монере ли питате?

— Да.

— Тя не се е обаждала на полицията.

— Какво искате да кажете? — смая се Озбърн.

— Обадила се е друга американка. Туристка… Някоя си Кони… не помня фамилията.

— Кони?

— Точно така.

— Значи Вера е знаела къде съм. И е казала къде да ме намерят.

— Намериха ви кучетата. — Ремер се навъси. — Защо мислите, че е била госпожица Монере?

— Тя беше там, когато ме донесоха в станцията… — неуверено промърмори Озбърн.

— Както и много други.

Озбърн се загледа настрани. Значи кучетата… Добре, нека да е така. Нека образът на Вера, изправена на пътеката за Фон Холден с огромна окървавена висулка в ръцете, да си остане само илюзия. Част от халюцинациите. И нищо повече.

— Всъщност питате дали е невинна. Искате да вярвате, но все още не смеете.

Озбърн го погледна.

— Сигурен съм, че е невинна.

— И имате право. Открихме нелегалната печатница, в която е изработена фалшивата полицейска карта на Фон Холден. Намираше се в апартамента на надзирателя. Онзи, който предал Вера на Фон Холден. Тя е вярвала, че идва при вас. Фон Холден знаел толкова много, че едва към края започнала да се съмнява.

Озбърн не се нуждаеше от доказателства. Дори да не бе повярвал горе в планината, щеше да повярва при срещата в болницата.

— А Джоана Марш? — запита той. — Разбрахте ли защо Залетл ни насочи към нея?

Ремер помълча, после поклати глава.

— Някой ден може и да узнаем, нали така?

Нещо в поведението му подсказваше, че знае повече, но предпочита да не говори по въпроса. И Озбърн осъзна, че каквото и да бяха преживели заедно, Ремер си оставаше полицай. Стигаше му само един пример — как се бяха отнесли с Вера, макар че навярно от самото начало знаеха, че не е Аврил Рокар и няма нищо общо с Организацията. Подобна власт беше ужасяваща, защото лесно можеше да попадне в нечисти ръце.

— Какво става с Маквей? — запита той.

— Нали ви казах. Замина за Щатите заедно с госпожица Марш.

— Той ми върна паспорта.

— Иначе няма как да напуснете Германия — усмихна се Ремер.

— Не ми каза нищо. Даже когато дойде да ме посети в Гринделвалд, не изрече нито дума.

— В Берн.

— Какво?

— Откараха ви в бернската болница.

Лицето на Озбърн застина като маска.

— Сигурен ли сте?

— Да. Бяхме при колегите в Берн, когато пристигна новината, че са ви открили на върха.

— Били сте в Берн? Как…

— Маквей откри следата ви — усмихна се Ремер. — Нали си купихте железопътна карта в Берн. И платихте с кредитна карта. Маквей държеше сметките ви под око. За всеки случай. Така разбра къде сте.

— Това е незаконно — възмути се Озбърн.

Гласът на Ремер изведнъж стана твърд.

— А вие му взехте револвера, писмото и значката. Нямате право да се представяте за полицейски служител.

— Ако не го бях направил, къде щеше да е сега Фон Холден? — възрази Озбърн. Изчака малко, но Ремер мълчеше. — И сега какво?

— Нищо не мога да кажа. Случаят не зависи от мен. С него се занимава Маквей.

„Случаят не зависи от мен. С него се занимава Маквей.“ Ден след ден тия думи отекваха в паметта на Озбърн. Какво наказание се полагаше за онова, което бе извършил? Не само бе отнел оръжието и документите на полицейски служител, но и си бе послужил с тях, за да мине през границата. Можеха да го съдят в Лос Анджелис, а после да го екстрадират в Германия или Швейцария. Или дори във Франция, ако се намесеше Интерпол. А не дай си Боже да възникнат и допълнителни обвинения. Но главното бе опитът за убийство на Албърт Мериман. Въпреки всичко Мериман беше американски гражданин. А Маквей не забравяше подобни неща.