Алън Фолсъм - Денят след утре

Шепа богати и могъщи германски финансисти, които оставаха верни до смърт на на нацистката кауза, но бяха успели да скрият това, създадоха безименна организация с пипала по целия свят. С годините Организацията се разрастваше, като всеки нов член биваше подложен на строга проверка.

Отначало движението трябваше да излезе наяве съвсем бавно, като незначителен дял от крайната десница. Девизът му щеше да бъде „национализъм“. Нямаше да се споменават думи като райх, арийци, нацизъм. Всичко щеше да стане тихо, пресметливо, със силата на огромни богатства и изключително влияние върху цялото германско общество, от крайната левица до крайната десница, от старците до възторжените юноши, от богатите банкери и интелектуалци до бездомниците, невежите и безработните. След обединението на Германия шумът постепенно щеше да се засили, използвайки обществения хаос и противопоставянето на имащите от запада срещу нямащите от бившия комунистически изток. Атмосферата на недоверие и гняв щеше да натежи още повече след нахлуването на емигрантска вълна от развалините на съветския блок.

И това щеше да стане не само в Германия. От години работим с подобни движения в страните от цялата Европейска общност. Първият тътен щеше да долети откъм Франция. По наша заповед щяха да последват безредици и в други държави.

За да покажем на какво сме способни като лидери — първоначално за да се сплотим, а по-късно и да разкрием резултата пред целия свят — ние започнахме работа по една извънредно амбициозна програма.

По време на войната дълбоко под Берлин бе изградена експериментална медицинска лаборатория с кодово име Градината. Именно там, в das Garten, щяхме да създадем чудото. Програмата получи свръхсекретното название Übermorgen, в превод „денят след утре“ — символ на онзи бъдещ ден, когато Германия ще се възроди като страховита и всемогъща световна сила. Този път нашата мощ щеше да бъде икономическа, армиите щяха да се използват само като обикновени полицейски части.

Изведнъж Озбърн спря записа. Сърцето му биеше лудо. Виеше му се свят, сякаш всеки миг можеше да припадне. Вдъхна дълбоко, после се изправи и закрачи из стаята. Обърна се и впи в телевизора недоверчив поглед, като че се питаше дали няма някаква измама. Но не видя нищо освен сивия екран и червената светлинка върху видеокасетофона.

Übermorgen! Денят след утре!

Думите на Залетл висяха в съзнанието му като отровна мъгла. Невъзможно! Немислимо! Трябва да бе чул погрешно. Върна се на стола, взе дистанционното управление и натисна бутона за премотаване на касетата. Раздаде се тихо бръмчене. Той веднага натисна бутона „стоп“ и отново включи записа.

— … в das Garten щяхме да създадем чудото — изрече отново Залетл. — Програмата получи свръхсекретното название Übermorgen, в превод „денят след утре“.

Бутонът се изплъзна изпод пръста на Озбърн и образът застина.

Отново беше на Юнгфрау. Видя Фон Холден да насочва пистолета към гърдите му. Чу се как пита за смъртта на баща си. И чу отговора на Фон Холден.

— Für Übermorgen! За деня след утре!

Ако тази част от спомените му беше сън, халюцинация, то откъде би могъл да знае тия думи? Залетл сам казваше, че са били свръхсекретни. Известни само на хората от Организацията и пазени в най-строга тайна. Отговорът бе съвършено прост — нямаше откъде. Освен ако… Фон Холден наистина ги бе казал.

Ремер твърдеше, че са го открили кучетата. И че е видял Вера едва по-късно, в станцията. Но Озбърн знаеше, че насън или наяве я бе видял сред планината. Дали бе имала време да слезе и да се върне обратно преди идването на полицията? И как би могла да открие Фон Холден сред мрака? Озбърн усети, че мислите му се замъгляват. Възможно ли бе всичко това? Той върна записа и отново изслуша Залетл. После още веднъж. И още веднъж. От петдесет години Организацията съхраняваше Übermorgen в най-строга тайна. Откъде би могъл да знае, ако не от Фон Холден? Колкото повече размишляваше върху това, толкова по-реални ставаха събитията от видението.

Напрегнат и развълнуван, Озбърн се втренчи в екрана. Натисна бутона и образът на Залетл оживя отново.

— Възраждането на Райха трябваше да бъде представено символично чрез нашата способност да управляваме жизнените процеси. Трансплантацията на органи се практикува отдавна. Но още никой не е трансплантирал човешка глава. Именно тази цел си бяхме поставили. И в крайна сметка успяхме.

Решаващият момент дойде през 1963 година, когато след тайни тестове върху хиляди хора бяха избрани осемнайсет обекта от мъжки пол. Критерият бе да са колкото е възможно по-близо до генетичните характеристики на Адолф Хитлер — личност, телосложение, психология и тъй нататък. Нито един от тях не подозираше за нашата намеса. На едни помогнахме да се издигнат като Хитлер от мизерия към могъщество, други оставихме на произвола на съдбата, за да проследим тяхното развитие при естествени условия. Разликата във възрастта им достигаше от една до десет години, което ни оставяше време за експерименти, неуспехи и усъвършенстване на плановете. Десет дни след своя петдесет и шести рожден ден всеки обект биваше инжектиран с мощна упойка. След това замразявахме отрязаната му глава, а тялото изгаряхме. Скоро след това неговите роднини… — Тук Залетл помълча и за миг се поддаде на личната болка, но веднага се опомни и продължи: — … неговите роднини и всички близки приятели загиваха при нещастен случай или просто изчезваха безследно.