Алън Фолсъм - Денят след утре

После излезе. Най напред изкара патериците, след това пролази по седалката, докато успя да се изправи. Без да обръща внимание на отворената врата и изоставените ключове, той бавно тръгна по пясъка. Беше трудно, защото патериците затъваха в пясъка. Все едно. Важното бе да се движи и Озбърн упорито продължаваше напред, към вълните. Когато обувките му се напълниха с пясък, той нетърпеливо ги смъкна. После усети под нозете си твърд, влажен пясък. След секунди бе нагазил до колене и приведен напред се подпираше на патериците, а ниските вълни се полюшваха край мокрия му панталон.

Немислимо бе човек даже да си въобрази подобно нещо, камо ли да го постигне.

След трийсет години смъртта на баща му най-сетне бе разгадана. Но отговорът бе такъв, какъвто не би могъл да предположи даже в най-безумните си фантазии. И ако не беше свидетелството на Залетл, този отговор би останал само част от преживяното на Юнгфрау — илюзия, халюцинация, кошмар, породен от ужасите на собственото му въображение. Но след като бе видял записа, вече не можеше да се съмнява, че всичко е било истина. И то проясняваше не само смъртта на баща му, но и отчаяното пътешествие на Фон Холден към тайните тунели в дълбините на ледника.

Стори му се, че чува гласа на Залетл: „Ние отгледахме двама младежи… Чисти арийци по рождение, с грижливо проверена генетична структура… едни от най-великолепните човешки екземпляри… на двайсет и четири години… един от младежите ще бъде избран… подготвен за операцията… месия на новия Райх.“

— Хей, мистър, цял се измокрихте! — подвикна откъм брега някакво хлапе.

Но Озбърн не чуваше. Отново беше на Юнгфрау и Фон Холден падаше към него, продължавайки да стиска кутията, която бе донесъл от Берлин.

— Für Übermorgen! За деня след утре! — изкрещя Фон Холден.

После кутията се изплъзна от ръцете му, Фон Холден прелетя отвъд ръба и потъна в ледения мрак, сякаш завинаги изличен от реалността. Но кутията падна в снега близо до Озбърн, продължавайки да се търкаля по инерция. Капакът се разтвори в движение и разкри съдържанието. И миг преди кутията да изчезне в пропастта, Озбърн ясно видя какво има вътре. Онова, което бе премълчал Залетл. Онова, което и Озбърн щеше да премълчи, защото никой не би му повярвал. То бе истинската причина за съществуването на Übermorgen. Движещата сила. Ядрото.

Замразената, отрязана глава на Адолф Хитлер.

Allan Folsom

The Day After Tomorrow, 1994

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Издание:

ДЕНЯТ СЛЕД УТРЕ. 1994. Изд. Обсидиан, София. Роман. Превод: от англ. Любомир НИКОЛОВ [The Day After Tomorrow / Allan FOLSOM]. Печат: Абагар, Велико Търново. Формат: 20 см. Страници: 543. Цена: 98.00 лв. ISBN 954-8240-19-Х.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/12

Последна корекция: 10 август 2006 в 20:36

Довиждане (фр.), бел. пр.

Много благодаря (фр.), бел. пр.

Лека нощ (фр.), бел.пр.

Да, господине (фр.), бел. пр.

Да (фр.), бел. пр.

Добър ден (фр.), бел. пр.

Приятелю мой (фр.), бел. пр.

Любовта (фр.), бел. пр.

Извинете (фр.), бел. пр.

Цветът (фр.), бел. пр.

Червено (фр.), бел. пр.

Теренът (фр.), бел. пр.

Червен терен (фр.), бел. пр.

Ако обичате (фр.), бел. пр.

Добър ден, госпожице (фр.), бел. пр.

Довиждане, Франсоа (фр.), бел. пр.

Боже мой! (фр.), бел. пр.

Разбирате ли? (фр.), бел. пр.

Говорите ли английски? (фр.), бел. пр.

Добър ден. А, да, билетът. (фр.), бел. пр.

Много (фр.), бел. авт.

Добър вечер (исп.), бел. пр.

Да (нем.), бел. пр.

Ако обичате (фр.), бел. пр.

Бяло вино (фр.), бел. пр.

Късно е, Ута (нем.), бел. авт.

Ново изкуство (нем.), бел. авт.

Ето ги (нем.), бел. авт.

Моля (нем.), бел. авт.

Впечатляващо! (нем.), бел. авт.

Благодаря (нем.), бел. пр.

Отговорник по безопасността (нем.), бел. авт.

Благодаря, приятелю (исп.), бел. пр.

Нищо (нем.), бел. авт.