Пол Зюсман - Скритият оазис

— Давай — съгласи се тя.

Младеж и девойка дойдоха случайно до витрината, хвърлиха поглед върху съдържанието й, не се заинтересуваха и отминаха. Флин изчака да се отдалечат, после продължи:

— Бенбенът е важна особеност на древноегипетската религия и митология. В много отношения дори централната особеност. Той е символ на първоначалната форма на земята, първото парченце суха земя, появило се от Нун, изначалния океан на хаоса. Според Пирамидните текстове — засега най-старата известна сбирка египетски религиозни писма на — Ра-Атум, богът — създател, прелита над чернотата на Нун под формата на птицата Бену…

Той вдигна снимката и посочи дългоопашатата птица, издълбана върху трегера на портала.

— … каца върху Бенбена и песента му възвестява първия изгрев. Затова и името, от древноегипетското уебен, означава „да се издигнеш с блясък“.

Двамата младежи отново се замотаха покрай тях; този път момичето говореше по мобилния си телефон. Флин отново ги изчака да отминат, преди да поднови разказа си:

— Бенбенът обаче е нещо повече от символ. — Лицето му бе притиснато към витрината, лакътят му все така докосваше ръката на Фрея. — От древните текстове и надписи знаем, че той е бил действителен физически предмет — камък, оформен като обелиск. Някои учени предполагат, че по произход е метеорит или част от метеорит, макар че текстовете по въпроса са заплетени и подлежат на различни тълкувания. Онова, което знаем, е, че Бенбенът е бил разположен в светилището на големия слънчев храм на Иуну и — по всичко личи — е притежавал необикновени свръхестествени сили.

Фрея го изгледа любопитно и малко скептично.

— Знам, знам, че звучи като от „Похитителите на изчезналия кивот“, макар че вече имаме доста потвърждаващи сведения — в това число и документ от царския шумерски архив — и те са забележително последователни в описанието си. В тях се предрича как Бенбенът ще бъде въвлечен в битка като глава на фараонската армия, как ще издаде странен звук и ще излъчи заслепяваща светлина, с което напълно ще разгроми противника. А това навярно обяснява двете алтернативни имена, с които е бил назоваван: керу-ен Сехмет, гласът на Сехмет — Сехмет е древноегипетската богиня на войната — и инер-ен, седжет, камък на огъня. Между другото, точно това изобразява и символът. — Пръстът му се спря на мотива върху страната на глинения обелиск. — Седжет, йероглифът за огън. Оформеният като кръст край изобразява мангал с разпален в него огън…

Той отново спря и вдигна ръце както предния път.

— Това обаче се отклонява от нашата тема. Въпросът е, че Бенбенът и уехат сещат — Скритият оазис — са били неразривно свързани и човек не може да говори за едното, без да спомене другото. По всичко личи, че камъкът поначало е бил разположен в един от храмовете на оазиса — както споменах, тук говорим за хиляди години преди Христа, дълго преди колонизацията на поречието на Нил дори да започне. И макар да не можем да сме сигурни, някои данни ни навеждат на мисълта, че оазисът е смятан за толкова свят, тъй като Бенбенът е открит именно там. Между двете е поставян знак за равенство. Ето защо както уехат сещат, така и оазисът често се наричат по един и същи начин — инет бенбен, долината на Бенбена.

Погледна Фрея с безпокойство да не би да я е претоварил със сведения. Тя обаче му кимна да не се тревожи. След като погледна за последен път витрината, той и махна да излязат. Минаха отново под ротондата и излязоха в галерия с обърнати към атриума балкони.

— Има и още една причина Бенбенът да е свързан с всичко това. — Флин размаха снимката. — Това е несъмнено най-точното и най-подробното описание на Скрития оазис, с което разполагаме, особено по отношение на Бенбена… Сега насам.

Завиха надясно към друга стая, също така празна — в нея имаше колекция изписани с йероглифи папируси. В другия край имаше висока до гърдите витрина, простираше се покрай цялата стена. Флин отиде до нея, спря, погледна надолу и на устните му заигра замислена усмивка. Вътре имаше папирус, покрит с неравни колони текст, изписан с черно мастило. За разлика от останалите експонати, повечето от които бяха калиграфски оформени, с прекрасни цветове и сложни орнаменти, този изглеждаше безличен и небрежен, йероглифите му сякаш се люлееха и се блъскаха един в друг, като че ли бяха написани набързо. Дори не приличаха на нормални йероглифи — символите бяха разхвърляни и изписани лошо, застъпваха се и приличаха повече на арабски документ, отколкото на традиционна египетска пиктограма. Фрея се наведе и прочете обяснителната бележка зад витрината: