Пол Зюсман - Скритият оазис

Флин влезе малко след осем, намести се на столче на бара и си поръча бира. Когато му донесоха чашата, я изгледа с колебанието, което би изпитал шофьор, преди да излети от шосето към реката долу, вдигна бирата, пресуши я на четири глътки и веднага поръча още една. Изпи и нея също така бързо и се канеше да започне третата, когато случайно погледна към огледалата зад бара. На канапето зад него и по-вляво, със сгънат вестник в ръка, седеше дебелият му слушател от лекцията. Флин не си спомняше да го е видял, когато влезе в заведението, и започна да размества столчетата, за да изгради преграда помежду им, тъй като не му беше нужна компания. Докато го правеше, човекът вдигна глава, забеляза го и му помаха. После остави вестника и тръгна към него.

— Лекцията ви беше чудесна, професор Броуди — измърмори с любопитно високия си гъгнещ глас и протегна ръка. — Наистина чудесна.

— Благодаря — отвърна Флин и изстена вътрешно. — Радвам се, че поне на някого се е харесала.

Човекът му подаде визитка.

— Сай Ангълтън. Работя в посолството. Връзки с обществеността. Обичам Древния Египет.

— Така ли? — Флин се опита да се направи на въодушевен. — От кой период по-точно?

— О, предполагам, че от всички — махна с ръка Ангълтън. — Макар че Гилф Кебир ми се струва особено очарователен.

Произнесе го като „Гилф Кейбийр“.

— Наистина очарователен — продължи той. — Разрешете ми да ви заведа на обед някой път. Да ви разпитам хубаво.

— Много ще ми е приятно. — Флин се усмихна насила. После се възцари мълчание и с чувството, че няма друг избор, той предложи на американеца да седне при него. За щастие, той не прие.

— Трябва да ставам много рано утре. Просто исках да ви уверя колко ми хареса лекцията. — И след миниатюрна пауза напомни: — И трябва настина да поговорим за тоя Гилф.

Макар да беше казано съвсем невинно, нещо в последната фраза обезпокои Флин — Ангълтън като че ли не казваше всичко, което знае. Преди да заговори за това обаче, американецът го потупа по рамото, поздрави го отново за лекцията и излезе.

„Заради онова момиченце в хотела е — помисли си Флин, допи бирата и даде знак за още една. — От него се изнервих. Пък и всички останали идиотии“.

— И един „Джони Уокър“ — добави той, — двоен.

Флин пи през останалата част от вечерта, като превърташе в ума си едно и също — момиченцето, Гилф Кебир, Дакла, Пясъчния огън; загуби сметка за изпитото, започна да потъва както някога. Групичка английски момичета изникна на съседна маса, едно от тях — дребничко, тъмнокосо, хубавко — все гледаше към него и се опитваше да срещне очите му. Женската част от света винаги го бе намирала за привлекателен или поне така твърдяха приятелите му; добре развитото му тяло и големите кафяви очи го отличаваха от повечето египтолози, общо взето неинтересни на вид. При все това той никога не подхождаше умело към жените, така и не се научи да бърбори непринудено, което на голяма част от мъжете се удаваше без труд и им помагаше да разрушат преградите. Пък и дори изобщо да беше такъв, тази вечер определено нямаше настроение за флирт. Уважи вниманието на момичето с полуусмивка, после вдигна очи към еленовите рога над главата си и не ги помръдна оттам. След двайсетина минути то и приятелките му си тръгнаха и на столовете им се настани група египетски бизнесмени.

Към единайсет, вече доста пиян, Флин реши да си тръгва и започна да търси портфейла из джобовете си. Докато го правеше, усети ръка на рамото си. За един неприятен миг си помисли, че е пак онзи дебел американец. Беше обаче Алан Пийч, негов колега от Американския университет. Прякорът му беше „Алан Интересния“, тъй като се ползваше с името на най-отегчителния човек в Кайро, специалист по грънчарски изделия, който изключително рядко говореше за нещо извън областта на раннодинастическите червени грънци. Той поздрави Флин и като махна към група други университетски колеги, седнали около една по-далечна маса, го покани да се присъедини към тях. Флин тръсна глава и обясни, че се е канел да си тръгне, и извади портфейла си, а Пийч се впусна в объркан разказ за спора си с един от уредниците на Египетския музей, защото твърдял, че една делва е със сигурност бадарийска, а не от времето на Накада III каквато била официалната теза. Флин кимаше разсеяно, но не му обръщаше внимание. Едва когато видя нужната сума в ръцете си, сложи я на бара и вдигна лаптопа си, усети, че Пийч е сменил изцяло темата.

— … на спирката на метрото Садат. Просто се блъснах в него.