Пол Зюсман - Скритият оазис

— Трябва да я превъртиш, но тук е всичко, което те интересува. Всичко е вътре — Абидос, оазисът, който открих. Флиндърс ще разбере. Имате ли касетофон в колата?

— Само си ди — отвърна тя.

— Аха. Значи по-добре вземи този.

Отвори портативния касетофон на бюрото, извади касетката на Файруз, затвори го и й го подаде, като пренебрегна възраженията й.

— Вземи го, моля те. Не е нужно да ми го връщаш. Това е най-малкото, което мога да направя след… — Сведе глава. — Колкото до книгата на сестра ти, можеш да задържиш и нея.

Тя му благодари, но не я прие, защото вече си беше купила няколко екземпляра. Той кимна, взе книгата, изправи се и я върна на рафта.

— А сега, струва ми се, дойде време да си тръгвате. Вечерта беше твърде изтощителна и Флиндърс ще се тревожи, ще крои планове да те спаси. Никога не би допуснал върху главата на една девойка да се стоварят нещастия. Типичен англичанин.

Изпрати я до входната врата, смъкна жилетката и й я подаде.

— Задръж я — каза тя. Знаеше, че Моли Кирнан няма да се сърди. — Ще ми я върнеш, като се видим следващия път.

— Имам чувството, че това няма да стане скоро, ако изобщо стане. По-добре я вземи.

За миг останаха до вратата. Фрея го погледна, целуна го по бузата и каза тихо:

— Благодаря ти.

Той я погали по ръката.

— Аз благодаря на теб. Направи стария затворник наистина много щастлив.

Погледите им за миг се срещнаха, после той хвана дръжката на вратата. Преди да я отвори обаче, тя го спря.

— Той извънредно много те цени. Флин. Въпреки всичко. Ти си образец за него. И би искал да го знаеш.

Фадауи беше приковал очи във вратата. После отвърна:

— Всъщност аз ценя извънредно много него. Той е най-големият археолог, когото съм срещал. Гений, абсолютен гений. Най-добрият специалист по полева работа в нашия занаят. — Замълча, после добави: — Грижи се за него. Това му е нужно. И му кажи да не се чувства виновен заради мен. Вината си е изцяло моя.

Отвори вратата и я изведе на чакълената алея.

— Благодаря ти — повтори тя. — Много ти благодаря.

Той се усмихна, потупа я още веднъж по ръката и затвори вратата. Вдигна пушката, която бе подпрял до нея, и въздъхна:

— Остава ми да помисля как да го направя.

Щом Фрея се появи, Флин се затича към нея.

— Казвай! Какво ти направи този мръсник…

— Нищо — отвърна тя и тръгна към колата.

— Ще го убия! — викна Флин, и тръгна след нея. — Ще го убия!

— Не, Флин. Той се държа като абсолютен джентълмен.

— Но нали те накара…

— Не, не ме накара да се съблека. Промени намерението си.

— Тогава какво правихте там толкова време?

— Говорихме си. — Тя отвори дясната врата на черокито и седна. — Може би ще ти е интересно да научиш, че той те смята за най-големия археолог, когото е срещал. Каза, че си гений. Абсолютен гений.

Това накара Флин да млъкне и да я погледне смаяно. Хвърли поглед към къщата — явно си мислеше дали да не се върне и да не поговори лично с Фадауи. После се отказа, отвори лявата врата и седна зад волана.

— Сигурно ще се проявя като голям оптимист, ако допусна, че ти е казал какво знае.

Тя му показа касетката.

— Каза, че всичко е тук. И че е сигурен, че ти ще го разбереш. Даде ни и касетофона си. Нямало нужда да му го връщаме.

Очите на Флин шареха между касетката и къщата. Накрая той въздъхна и запали двигателя.

— Ще я изслушаме по пътя.

Обърна колата към алеята и след последен поглед назад, докато Фрея пренавиваше лентата, потегли. Часовникът на таблото показваше 22:40.

— Флиндърс? — Тя повдигна вежди. — Защо?

— Моля?

— Защо Флиндърс? Флин е на галено, нали?

Като че ли беше готова да се изкиска. Той й хвърли кос поглед и притеснено сви рамене.

— Кръстен съм на Флиндърс Петри. Големия египтолог. По някакви причини родителите ми си мислели, че така ще получа нещо като предимство в живота.

Тя се усмихна.

— Хубаво име. Прочуто.

— Не се подигравай. Ако бях момиче, щяха да ме кръстят Нефертити.

И даде газ към магистралата.

В къщата зад тях проехтя изстрел, но беше твърде приглушен, за да го чуят.

Кайро

Сай Ангълтън седеше на балкона на подслушвателната си станция в „Семирамис Интърконтинентъл“, ядеше шоколадово блокче „Марс“ и гледаше разсеяно към нощния Кайро — блещукаща мозайка от светлини, която стигаше до хоризонта. Г-жа Малуф отдавна си бе отишла и макар обикновено станцията да оставаше без персонал до идването й сутринта, тази вечер му се искаше тя да е тук да не би случайно Броуди да опита да се свърже с Кирнан.