Пол Зюсман - Скритият оазис

— Тогава защо ни даде касетката? — попита тя. Тъкмо излизаха на магистралата.

Флин сви рамене.

— Като я чуем, ще разберем.

И пусна касетофона. Безплътният глас на Фадауи — силен, добре модулиран — прозвуча отново.

„Неделя, 22 януари. Не можах да спя, така че дойдох в храма рано, съвсем малко след пет сутринта. Никой не си беше направил труда да предупреди нощната охрана, че работя там, и един от пазачите за малко да ме застреля — помислил, че съм ислямист, който поставя бомба, или нещо подобно. Изминаха девет години от касапницата в храма на Хатшепсут, но всички са болезнено чувствителни на тема терористи. Направих скица на барелефа на Хор и много снимки на горния свод, който е в твърде лошо състояние. Следобед пихме чай с Абу Гамаа, който работи по стените в предния двор — осемдесетгодишен е, но все още е най-добрият реставратор на каменни изделия в Египет. Разказа ми най-скандалния виц за Хауард Картър и пениса на Тутанкамон — дори ми е неудобно да го повторя!“

Записът продължи горе-долу по същия начин, като за някои дни се описваше най-общо какво е правил Фадауи; покрай това имаше по-дълги пасажи с описания на действителната работа, придружени от пространни монолози за всичко — от гробищната архитектура в Новото царство до това дали археоложките французойки са по-хубави от полякините (според Фадауи беше точно така).

След двайсет минути, след като пак минаха през полицейски контролен пункт — дежурният пак записа регистрационния номер на колата — Флин посъветва Фрея да превърта и да прескача несъществените моменти в записа с надеждата да стигнат до част, която да ги заинтересува. Гласът на Фадауи продължаваше монолога си, а те все не попадаха на нещо интересно — в по-кратки отрязъци разказът премина от януари във февруари, докато той бе работил в различни светилища, явно посветени на различни божества: Хор, Изида, Озирис, Амон-Ра, Ра Хорахти. Тази страна на касетката свърши; обърнаха я и я пуснаха от другата. И двамата ставаха все по-унили. За Скрития оазис дори не се намекваше.

— Имам гадното предчувствие — измърмори Флин, докато египтянинът гъгнеше за някаква повреда от срутване в горния свод на Ра Хорахти, — че това си е чиста загуба на време. Метнал ни е.

— Не, не би го направил — възрази Фрея, като си спомни лицето на Фадауи, когато се сбогуваха. — Беше съвсем искрен. Не може да няма нещо, което…

Флин изведнъж щракна с пръсти и й даде знак да върне лентата. Тя спря касетофона, върна малко записа и го пусна отново.

„… с образи на владетеля и сакраментални изрази. Докато се навеждах напред, усетих нещо много странно — лек полъх върху…“

Флин отново щракна с пръсти и направи кръгово движение — знак да върне записа още по-назад. Лентата затрака и засъска, докато се пренавиваше. Флин изчака цели пет секунди, преди да кимне на Фрея да я пусне.

„… и току-що открих нещо доста любопитно. Бях се качил на скелето в предната част на параклиса на Ра Хорахти и почиствах тавана от пръстта, на мястото където сводът се слива със северната стена. Там има един каменен блок, който оформя горния десен ъгъл на стената, само четиридесет на четиридесет сантиметра, украсен с образи на владетеля и сакраментални изрази. Докато се навеждах напред, усетих нещо много странно — лек полъх върху лицето си. В първия миг си помислих, че сигурно идва от входната врата на светилището, но когато погледнах по-отблизо — тия неща не могат да се видят от пода, — забелязах много тесен процеп, не повече от милиметър, който вървеше по горната част на каменния блок редом с други, още по-тесни пролуки по всяка от стените на блока до самия му долен край. Иначе навсякъде в параклиса стенните блокове са така плътно долепени един до друг, че не можеш да мушнеш и карфица между тях, но специално тук не беше така. И не само това, полъхът показваше, че отзад има някаква кухина. Стана много късно да направя нещо за това днес, но убедих Абу Гамаа да дойде сутринта, за да изследваме мястото както трябва, да видим дали не можем да поместим блока. Може и да няма нищо, но все пак…“

Фрея натисна бутона за пауза.

— Мислиш, че е това, нали? — Погледна Флин. — Това е искал да чуем?

Флин не каза нищо, само се пресегна и отново на записа.

„Неделя, 12 февруари. Не можах да се сдържа и дойдох да огледам блока рано сутринта, макар да знаех, че рискувам бдителната охрана да ме застреля. Колкото повече разсъждавам за това — а от снощи не съм мислил почти за нищо друго, — толкова повече ми се струва, че съм се натъкнал на нещо доста значително. Вътрешните стени на светилището са с дебелина от поне три метра и винаги се е мислело, че са изцяло плътни. Ако се окаже, че всъщност са кухи, с кухини помежду им, това би променило мисленето ни не само за самия храм, а и за начина, по който е построен. Според разпорежданията трябва да получа разрешение от Върховния съвет, но това би ме забавило поне със седмица, а аз наистина много силно искам да разбера какво има отзад. Абу ще дойде съвсем скоро и двамата можем да отместим блока, да разберем какво има зад него и едва тогава да се обърнем към властите. Вече много се вълнувам.“